Голяма част от българите са с погрешни знания за това как функционира пенсионната система у нас, като 16% дори смятат, че парите от осигурителните им вноски към Националния осигурителен институт (НОИ) се инвестират и нарастват във времето. Това показват резултатите от национално представително проучване на социологическата агенция „Тренд“, проведено сред 1001 пълнолетни души по поръчка на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Според тях, 73% от анкетираните знаят, че с осигурителните вноски на работещите към НОИ се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Едва 43% обаче са наясно, че пенсията за трудов стаж и възраст от НОИ не се наследява, а други 14% изобщо не могат да преценят.
Според БАДДПО обаче, българите са със „сравнително добра базова представа за начина, по който функционира пенсионната система“, но имат нужда от повече разяснения по отношение осигуряването в пенсионните дружества.
Голяма част от българите не знаят, че партидите им в универсалните пенсионни фондове са техни лични и неприкосновени спестявания, които са гарантирани, трупат доходност и се наследяват“, посочват от БАДДПО.
Познания за втората пенсия
Що се отнася до т. нар. „втори пенсии“, които се получават от универсалните пенсионни фондове, 48% от анкетираните знаят, че част от вноските им отиват именно там, докато 29% нямат представа за това.
Както и преди години, голяма част от българите продължават да не знаят къде им е втората пенсия. Половината от хората (50%) знаят в кой фонд се осигуряват за втора пенсия, но 27% не знаят къде им е партидата. За останалите 23% въпросът е неприложим – например защото са родени преди 1960 г. или вече са пенсионери.
Личните пари, които мнозина не разпознават като свои
Най-тревожното според изследването е, че много хора не осъзнават, че спестяванията им във втория стълб са техни лични, неприкосновени пари, които са гарантирани, трупат доходност и се наследяват. Само 35% знаят, че 5% от осигурителния им доход постъпват в лична партида и че средствата по нея се наследяват. Едва 33% са наясно, че тези спестявания носят доходност, а само 22% знаят, че пълният размер на вноските във втория стълб е гарантиран.
„По-слаба активност“
По-слаба активност се наблюдава при третия, доброволен стълб на пенсионната система“, посочват от БАДДПО.
Само 30% от анкетираните се осигуряват в доброволен пенсионен фонд, докато 70% не го правят. Данните показват, че дори наличието на данъчни стимули от 10% от осигурителния доход не води до категорична готовност за по-широко участие. На въпроса дали биха отделяли средства за доброволно пенсионно осигуряване, ако знаят, че има данъчни стимули, 28% отговарят положително, 45% – отрицателно, а 27% не могат да преценят.
Необходимо е по-активно разясняване на ползите от третия стълб – не само данъчните облекчения, но и това, че спестяванията могат да бъдат изтеглени по всяко време без наказателни лихви, а дотогава парите са натрупали добра доходност. Не е за пренебрегване и фактът, че осигуреното лице може изрично да посочи кой да наследи натрупаните средства в партидата му в третия стълб, както и да променя своя избор при нови житейски обстоятелства“, казват от асоциацията.
Сигурността е над всичко
Когато избират пенсионен фонд, българите залагат преди всичко на сигурността (44%), следвана от доходността (33%). Препоръката тежи на едва 5% от анкетираните, а размерът на таксите – само на 3%. Останалите 15% не могат да посочат кой фактор е решаващ за тях.
От БАДДПО обобщават, че за българите пенсионното осигуряване е преди всичко въпрос на сигурност и доверие, но има отчетлива нужда да се повиши разбирането как работят вторият и особено третият стълб, за да могат работещите да вземат по-информирани решения за финансовото си бъдеще.
Източник: Economic.bg
