На пръв поглед Саксония-Анхалт е твърде малка, за да решава съдбата на Германия. Провинцията има около 2.1 милиона жители, като само Магдебург и Хале надхвърлят 200 000 души, а икономическите ѝ проблеми са типични за много части на бившата Източна Германия. В неделя, на 6 септември, обаче там може да бъде написана една от най-важните страници в следвоенната политическа история на страната.
„Алтернатива за Германия“ (AзГ) е фаворит за първото място на изборите за местния парламент. Последните социологически проучвания дават на партията около 40 процента, а в някои от тях подкрепата достига 42 на сто. Християндемократическият съюз на канцлера Фридрих Мерц и досегашната доминираща политическа сила в провинцията остава далеч назад с до 23% от гласовете.
Големият въпрос вече не е дали AзГ ще спечели изборите, а какво ще последва от това. Ако крайнодясната партия получи абсолютно мнозинство, тя ще се окаже в безпрецедентна ситуация. За първи път след създаването на Федералната република политическа сила, определяна от германските служби за сигурност като дясноекстремистка, ще може самостоятелно да поеме управлението на федерална провинция.
Дори без абсолютно мнозинство резултатът ще има значение далеч отвъд границите на Саксония-Анхалт. Защото тези избори се провеждат в момент, когато AзГ вече не изглежда като периферна протестна партия. На федерално ниво тя от месеци е сред водещите политически сили и в редица проучвания изпреварва ХДС – Християндемократическия съюз. По-късно през септември предстоят още регионални избори, които могат да потвърдят тенденцията.
От разочарованието на Изтока до национална политическа криза
Саксония-Анхалт има история, която обяснява защо именно там AзГ намира толкова благоприятна почва. Това е земя на Баухаус, на Лутер и Реформацията, но и на индустриални центрове, преживели драматичната трансформация след обединението на Германия. В района на Лойна и Битерфелд химическата промишленост продължава да осигурява хиляди работни места, докато южната част на провинцията се опитва да намери нов икономически модел след оттеглянето от добива на кафяви въглища.
Проблемът не е само в доходите. В продължение на десетилетия много жители на бившата ГДР възприемат обединението не като окончателно изравняване на възможностите, а като процес, в който техният регион постоянно наваксва, губи население и се оказва зависим от решения, вземани другаде.
Това усещане се превърна в политически ресурс за AзГ. Партията успя да свърже икономическата несигурност с теми като имиграцията, идентичността, социалните разходи и войната в Украйна. Кампанията на нейния лидер в провинцията Улрих Зигмунд съзнателно използва и носталгията по миналото. По митинги се появяват символи от времето на ГДР, организират се шествия със старите мотопеди „Симсон“, а посланието е насочено към хора, които смятат, че след 1990 г. са загубили сигурността, статуса или перспективата си.
Тази носталгия обаче е само едната страна на историята. Другата е реалният страх от бъдещето. В програмата на AзГ централно място заемат ограниченията върху имиграцията и идеята за „ремиграция“ – принудително връщане на чужденци. Зигмунд иска замяна на паричните помощи за търсещите убежище с ваучери, както и драстично затягане на местния контрол по границите. Именно тук се появява сериозният икономически парадокс.
Саксония-Анхалт има недостиг на квалифицирани кадри. Десетки хиляди чуждестранни работници вече са част от местната икономика. Ако те напуснат, политическите лозуни няма да ги заменят. Икономисти от региона предупреждават, че провинцията не разполага с достатъчно човешки ресурс, за да компенсира подобен отлив.
Зигмунд и АзГ категорично настояват украинските бежанци да бъдат изключени от системата за редовни социални помощи. Ако останат в страната и получават държавна подкрепа и са в работоспособна възраст, задължително трябва да работят. Ако не са си намерили заетост на свободния пазар, те ще бъдат задължавани от местните власти да полагат общественополезен труд (например почистване, поддръжка на паркове или на самите бежански центрове). При отказ помощите им ще бъдат спирани напълно.
Ясно е, че крайната десница е яхнала вълната. Тя печели не само защото предлага отговор на имиграцията, макар спорен, а защото останалите партии все по-трудно предлагат убедителен отговор на усещането, че Германия губи икономическата си посока.
Икономиката, войната и грешката на Мерц
Германската икономика дълго време изглеждаше като най-надеждната машина в Европа. Моделът обаче имаше слабост – огромната зависимост от промишлеността и износа. Евтината енергия, глобалните пазари и огромното търсене от Китай бяха част от формулата на германския успех.
Когато тези условия започнаха да се променят, проблемите се оказаха структурни, а не временни. Германската индустрия днес е притисната едновременно от американската търговска политика и от китайската конкуренция. Автомобилният сектор, машиностроенето и химическата промишленост са изправени пред необходимостта да инвестират огромни средства, докато икономическият растеж остава слаб.
АзГ се възползва от тази слабост. Парадоксът е, че партията не започна като класическа крайнодясна формация. Тя беше създадена през 2013 г. като евроскептична и икономически консервативна партия, противопоставяща се на европейските финансови спасителни механизми по време на дълговата криза. След миграционната криза през 2015 г. центърът на тежестта се измести към имиграцията, исляма и националната идентичност.
Икономическото недоволство обаче никога не изчезна. То просто беше вплетено в новата политическа идентичност на партията.
Тук се появява и най-сериозното политическо предизвикателство пред Фридрих Мерц. Той обещаваше да ограничи възхода на AзГ чрез по-твърда политика към миграцията и чрез възстановяване на икономическата конкурентоспособност. Вместо това правителството му се оказа концентрирано в огромно увеличаване на военните разходи и в превръщането на Германия във водещата конвенционална военна сила в Европа.
Промяната в правилата за т.нар. дългова спирачка позволи значително разширяване на разходите за отбрана. За Мерц това е отговор на новата европейска среда след руската инвазия в Украйна. За част от десния електорат обаче ходът изглежда като отказ от предишни обещания за фискална дисциплина.
Крайната десница използва противоречието без особено усилие. Партията критикува едновременно социалните съкращения, високите разходи за миграция и огромните средства за отбрана, като се представя и като противник на ескалацията във войната.
Това е политически ефективна комбинация, независимо доколко предложенията ѝ са икономически изпълними.
Освен тревогата на Мерц от радикална промяна в германската политика, опасения изказа и бившият канцлер Ангела Меркел. Според нея AЗг вече не е явление, ограничено до бившата Източна Германия, а се превръща в общогермански феномен и успява да диктува политическия дневен ред, дори когато не управлява.
Меркел отправи силен и емоционален призив за защита на демокрацията на политическо събитие в Берлин през седмицата. Тя подчерта, че за първи път от много десетилетия на германците се налага активно да защитават демократичния си начин на живот и призова гражданите да покажат смелост и да отстояват принципите си.
Победата на партията едва ли ще сложи край на германската демокрация. Едва ли автоматично ще превърне Саксония-Анхалт в изолиран регион, нито ще даде на AзГ контрол над федералната държава. Но тя ще покаже, че крайната десница е преминала още една граница – от протестираща опозиция към реален претендент за власт.
Ако останалите партии продължат да отговарят на това предизвикателство само с предупреждения, вместо с убедителни решения за икономиката, сигурността, миграцията и бъдещето на Германия, следващата победа на крайната десница дори няма да е новина.
Източник: Banker.bg
