Клонът на Централната банка на Норвегия – Norges Bank Investment Management (NBIM), който управлява норвежкия петролен фонд – най-богатият в света с активи от 2.3 трилиона долара, препоръча на 4 септември в писмо на правителството да намали дела на държавните облигации в портфейла от дългови книжа с фиксиран доход от 70% на 50%, като основната тежест от редукцията да поемат ДЦК на Съединените щати. Препоръката е рязък завой от позицията през април, когато Йенс Столтенберг, който миналата година се върна в норвежката политика като министър на финансите след като напусна НАТО, заяви че дружеството ще запази значителни вложения в американски дълг, твърдейки, че Уолстрийт е твърде голям, за да може фонд с размера на NBIM да го заобиколи.
Писмото от 4 септември е изпратено до същото финансово министерство, което Столтенберг сега ръководи, препоръчвайки точно това, което според него фондът няма да прави. Главният изпълнителен директор Николай Танген и управителят Ида Волден Бахе от Norges Bank са подписали предложението.
Съгласно плана, облигациите, от които ще се откаже фондът, ще бъдат заменени с корпоративен дълг, предимно на САЩ, чийто дял в портфейла ще нарасне от 16.2% до 27.6%, което означава, че голяма част от инвестициите в американски дългови инструменти ще запазят размера си, но ще са в задължения от различен вид. NBIM иска също да добави ипотечни ценни книжа като допустимо притежание, твърдейки, че те се държат по-скоро като държавен дълг, отколкото като акции по време на икономически спад.
По-голямата част от държавните облигации, които държи фондът, са ДЦК на Съединените щати – за над 2000 милиарда норвежки крони – доста повече от японския и британския държавен дълг. NBIM иска също така да промени начина, по който определя теглото на правителствените заеми, преминавайки от формула, базирана на БВП, към друга, която се основава на пазарната стойност. Според експертите, нарастващото дългово бреме в развития свят прави по-вероятно част от тези ДЦК в крайна сметка да се наложи да бъдат преструктурирани или да спре обслужването им.
Норвежкият фонд плуваше срещу течението. Северните му конкуренти, включително шведската Alecta и датската AkademikerPension, започнаха да продават от геополитически опасения своите американски държавни облигации още миналата година, докато NBIM продължи да увеличава позицията си в тях до края на 2025 година.
Предложението все още се нуждае от благословията на финансовото министерство на Норвегия, а предишни препоръки на NBIM от този мащаб, като например акцията за намаляване на наличието на фирмени книжа на петролни и газови компании, изискваха и парламентарно одобрение, преди да влязат в сила. Отделно, според разработения вътрешен модел, потенциален удар от корекция на пазара, предизвикана от изкуствен интелект, ще е в размер на 740 милиарда долара – приблизително 35% от портфейла на дружеството.
Известният икономист и бизнесмен Мохамед Ел-Ериан – в момента главен икономически съветник в Allianz, председател на Gramercy Funds Management и професор във Wharton School към Университета на Пенсилвания – коментира в социалната платформа X, че ако исканата от NBIM редукция се потвърди, фондът ще се добави към списъка с надеждните в исторически план купувачи на американски държавни ценни книжа, чиято традиционна роля ерозира. В него са Китай (който орязва вложенията си, воден от геополитиката), наред с Япония и икономиките на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (търсещи вътрешно финансиране).
Източник: Banker.bg
