Европа има научни разработки, патенти и технологични компании, но твърде често не успява да ги превърне в голям бизнес. Причините са добре познати и вече официално признати от Европейската комисия – разпокъсани национални правила, труден достъп до финансиране и недостатъчно работещ единен пазар за иновации. Именно тези слабости трябва да атакува предложеният в сряда Европейски акт за иновациите.
Новият регламент е част от по-широкия опит на Брюксел да създаде условия повече технологии, разработени в ЕС, да бъдат и комерсиализирани тук вместо икономическата им стойност да се реализира на други пазари. Поредният законодателен пакет на блока всъщност вади на повърхността по-големия проблем – признанието, че ЕС успява да финансира наука и да създава компании, но много по-трудно изгражда среда, в която те могат да израснат до значими международни играчи.
Планът се фокусира върху две конкретни спирачки пред растежа на технологичните компании.
Патентът има стойност. Банката невинаги я вижда
Една от най-големите промени засяга интелектуалната собственост. При много стартъпи именно патентите, софтуерът и технологичното ноу-хау са най-ценният актив. Те обаче се оценяват трудно и това ограничава възможността да бъдат използвани за привличане на инвестиции или обезпечаване на заем.
Комисията предлага обща европейска рамка за оценяване на интелектуалната собственост. Наред с нея трябва да бъде създаден цифров пазар, който да свързва купувачи и продавачи на такива активи, както и система за експертна помощ при превръщането им в пазарни продукти.
Икономическите очаквания са високи. Според изчисленията на Брюксел новите правила могат да отключат допълнително 10.2 млрд. евро годишно под формата на рисков капитал и дългово финансиране, обезпечено с интелектуална собственост, и да намалят административните разходи с около 35 млн. евро. Това обаче са предварителни оценки на Комисията, а не ефект, който може да се приеме за гарантиран.
Зад мярката има важна промяна в логиката. Ако Европа иска да създава повече технологични компании, тя трябва да намери начин финансовата система да признава по-добре стойността на активите, върху които тези компании всъщност са изградени.
И държавата трябва да стане клиент на иновациите
Втората голяма промяна засяга обществените поръчки. Комисията предлага обща процедура за възлагане на научноизследователска и развойна дейност, която да позволи на новите технологии по-лесно да стигат до публичния сектор и съответно до реален пазар.
Идеята е особено важна за компании, които разработват решения в сфери като здравеопазване, образование или чиста мобилност. В тези сектори държавата и общините често са сред най-големите потенциални клиенти, но достъпът до тях е сложен и различен във всяка държава.
Новият модел трябва да позволи и на публични институции от няколко страни да провеждат съвместни процедури за R&D.
Отново прогнозите са амбициозни – 1 млрд. евро годишни икономии за публичните купувачи и допълнителни 25.92 млрд. евро печалби за компаниите според оценката на Комисията.
По-същественият въпрос обаче не е размерът на прогнозирания ефект, а дали европейските обществени поръчки могат да се превърнат от административна бариера в инструмент за създаване на пазар за нови технологии.
Проблемът не е липсата на идеи
Самата Комисия формулира слабостта необичайно директно: Европа разполага с научни изследвания, таланти и творчество на световно равнище, но идеите, разработени тук, „твърде често“ се превръщат в икономически успех другаде.
Това обръща обичайния разговор за иновациите. Проблемът не се свежда само до това дали Европа инвестира достатъчно в наука или дали има достатъчно стартъпи. Въпросът е какво се случва с тези компании, след като вече са създали технология и трябва да привлекат сериозен капитал, да намерят клиенти и да растат в повече от една държава.
Именно на този етап разпокъсаността на европейския пазар започва да тежи най-силно.
Новият акт е част от Стратегията на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия и от по-широкия Компас за конкурентоспособността. Амбицията е не просто да се подкрепи създаването на повече компании, а Европа да задържи по-голяма част от икономическата стойност, която собствените ѝ технологии създават.
С Европейския законодателен акт за иновациите се справяме с разпокъсаността директно“, заявява еврокомисарят Екатерина Захариева. По думите ѝ до 2028 г. целта е създаването на „истински единен пазар“, в който компаниите растат по-бързо и финансирането се движи по-свободно.
Самият факт, че Брюксел поставя такава цел за 2028 г., показва колко далеч ЕС все още е от единен пазар, когато става дума за иновации.
По-малко страх от регулацията
Другият елемент от пакета е опитът правилата да не изостават толкова силно от технологиите.
Паралелно с акта Комисията предлага обща рамка за т.нар. регулаторни лаборатории – контролирана среда, в която компании, изследователи и институции могат временно да тестват нови продукти и услуги под надзора на регулаторите.
Така компаниите могат да разберат още преди масовото пускане на дадена технология как съществуващите правила се прилагат към нея, а регулаторите – къде самото законодателство може да се окаже неподготвено за новия продукт.
Такива механизми вече съществуват в части от ЕС, но отново проблемът е липсата на общ подход. Затова Комисията предлага обща референтна рамка за областите, които все още не са обхванати от европейски правила.
Това е и по-широкият тест пред целия пакет. Европа няма недостиг на стратегии за конкурентоспособност и иновации. По-трудната задача е да намали реалните пречки пред компаниите – достъпа до капитал, фрагментацията между националните пазари и регулаторната несигурност.
Ако новият акт успее именно там, той би бил повече от поредния инструмент за подкрепа на стартъпи. Ако не успее, Европа ще продължи да има същия парадокс: да създава технологии, чиито най-големи икономически успехи се случват другаде.
Източник: Economic.bg
