„Лицемерие“, „какистокрация“ и „политическа шизофрения“ – с подобни определения премина дебатът в Столичния общински съвет (СОС) за рекордния заем, който Общината планира да изтегли. В крайна сметка съветниците одобриха предложението на кмета Васил Терзиев за банков кредит до 367 млн. евро, който ще се използва за финансиране на градския транспорт и ремонт на инфраструктура. Докладът мина с 45 гласа „за“, 6 „против“ и 5 „въздържали се“, след като отпадна предложението част от заложените разходи да отпаднат или да бъдат заменени с инвестиции в Централната минерална баня и туризъм на Витоша.
Предложението на кмета стигна до окончателно гласуване само ден, след като бе подкрепено от транспортната комисия, а преди това получи зелена светлина и от финансовата.
Докладът предвижда до 183.5 млн. евро да бъдат привлечени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), а още толкова – от друга финансова или кредитна институция. Около 176 млн. евро от инвестиционната програма са за обновяване на подвижния състав, а близо 190 млн. евро – за улици, булеварди, релсов път, кръстовища и тротоари.
Прочетете още
Клисурски: София може да се финансира по-изгодно от държавата
По време на дебата зам.-кметът по финансите Георги Клисурски защити както размера на дълга, така и избрания момент за поемането му. По думите му, условията, при които Столична община очаква да привлече средствата, са по-благоприятни дори от тези, при които държавата е пласирала част от последните си дългови емисии. Той аргументира това и с кредитния рейтинг на София.
Клисурски увери, че дори след поемането на новия дълг разходите по обслужването на общинските задължения ще останат под 10% от собствените приходи годишно, при законов максимум до 15%. По думите му, администрацията е направила и стрес тестове при различни сценарии за лихвите и собствените приходи.
Самият заем няма да бъде изтеглен наведнъж. Предвижда се средствата да се усвояват през следващите около три години, а задължението да се изплаща с хоризонт 15 – 20 години. Именно дългият срок се превърна в един от основните аргументи в последвалия спор – какво е достатъчно стратегическо, за да бъде плащано от софиянци десетилетия напред.
Банята и Витоша срещу асфалтирането на кръстовища
От „Спаси София“ предложиха част от заложените в инвестиционната програма позиции да отпаднат и вместо тях в заема да бъдат включени средства за Централната минерална баня (8.5 млн. евро) и възстановяването на лифтовете на Витоша (1 млн. евро). Аргументът на групата беше, че част от сегашните позиции представляват по същество текущи ремонти – включително преасфалтирания и ремонти на кръстовища – които могат да се плащат през годишната капиталова програма, докато заем с толкова дълъг срок трябва да остави след себе си по-значими инвестиции.
Гергин Борисов („Спаси София“) защити и правото на съветниците да променят проекта в самата зала, независимо че той вече е преминал през обществено обсъждане и комисии.
Не е свещена крава“, коментира той, като постави въпроса защо за определени ремонти трябва да се плащат и лихви, докато проекти като Централната минерална баня и Витоша остават за бъдещи капиталови програми.
Зам.-кметът по финанси обаче предупреди, че промени в последния момент могат да създадат и правен риск. Клисурски посочи прецедент, при който, според него, Върховният административен съд е обявил за нищожно решение на общински съвет, различаващо се съществено от подложеното на обществено обсъждане.
Той призова заемът да бъде одобрен в предложения вид, а Централната минерална баня, Витоша и Зеленият ринг да бъдат обсъдени в следващите капиталови програми. Според него, една от целите на самия дълг е именно да извади големите транспортни инвестиции от годишния бюджет и така да освободи ресурс за други проекти.
Да се разделят транспортът и инфраструктурата
Друг опит за промяна дойде от Ивайло Йонков („Синя София“), който настоя двете големи части на инвестиционната програма да бъдат гласувани отделно. Той предложи съветниците да могат поотделно да се произнесат за 189.95 млн. евро за инфраструктура и 176.07 млн. евро за подвижен състав. Основната му теза беше, че с общия пакет се смесват два различни типа активи – публичната улична инфраструктура и превозните средства, които впоследствие ще бъдат активи на общинските транспортни дружества.
Йонков изчисли още, че реалната сума, която София ще върне с лихвите и останалите разходи, може да достигне около 520 – 530 млн. евро. Това е негова оценка, а не размер, записан в доклада, тъй като крайната цена на финансирането ще зависи от действителните условия по договорите и движението на лихвите.
Той отново атакува и модела, при който общината сама купува автобуси, вместо частни оператори да инвестират в превозни средства и да поемат търговския риск. Според него, така цената просто се прехвърля от билета към общинския бюджет и в крайна сметка към всички данъкоплатци.
Предложението за разделно гласуване не беше подкрепено и докладът остана цял.
Стратегически инвестиции или текущи ремонти
Критики към инфраструктурната част имаше и от други групи. Карлос Контрера (ВМРО) призна, че самата логика София да използва дълг за капиталови инвестиции е правилна, но определи решението като закъсняло – почти в края на мандата. Според него, по този начин настоящият СОС до голяма степен предопределя инвестиционните приоритети и на следващото управление.
Най-големите му резерви бяха към част от инфраструктурните обекти. Според Контрера, няма достатъчно логика общината да тегли дългосрочен заем само за асфалтиране на отделни кръстовища, ако не се ремонтират и прилежащите участъци от булевардите. Той отново постави и въпроса за качеството и начина на разпределяне на средствата за тротоари.
Ваня Григорова също атакува използването на заемни средства за дейности, които, според нея, имат характер на текущи ремонти. Тя даде за пример предвидените 2 млн. евро за настилката по ул. „Фритьоф Нансен“ и попита дали, ако сега се тегли такъв дълг за преасфалтиране, следващата стъпка няма да бъде заемно финансиране и на други текущи общински разходи.
Кога ще започнем да взимаме заеми за сметоизвозване, за заплати?“, попита Григорова.
В крайна сметка и двете предложения за пренареждане на инвестиционната програма бяха отхвърлени.
„Какистокрация“ и „див популизъм“
След гласуването тонът в залата стана още по-остър. Борис Бонев използва темата за Централната минерална баня, за да атакува начина, по който, според него, се управлява Столична община.
Той припомни, че още през 2020 – 2021 г. „Софияплан“ е работил по концепция за бъдещето на сградата. След критиките, че по теми като Централната минерална баня и Витоша има „само общи приказки“ и липса на конкретни действия, Бонев заяви, че ще даде „две дефиниции“, които, според него, най-добре описват състоянието на управлението на Столична община.
Първата беше ефектът „Дънинг – Крюгер“. След това използва и понятието „какистокрация“, което сам обясни като форма на управление, при която властта е „в ръцете на най-некомпетентните, безпринципни и недобросъвестни хора“.
Ето това е моята диагноза за вас и моята дефиниция за вас“, обърна се Бонев към Васил Терзиев.
Кметът отвърна също толкова остро. Той обвини „Спаси София“ в непоследователност. Терзиев върна и атаката за „Дънинг – Крюгер“, призовавайки Бонев да гледа „основно себе си“, когато използва понятието, и го обвини в „див популизъм“ и „финансово невежество“.
Последната реплика дойде от Карлос Контрера. Той посочи противоречието, че групата е критикувала остро предложението повече от час, но в крайна сметка е подкрепила самия заем. В характерния за края на дебата остър тон Контрера заяви:
За Дънинг – Крюгер не знам, но за политическа шизофрения трябва да ви изследват в болницата в Курило.“
Източник: Economic.bg
