Икономиката на Франция ще постинге по-слаб от очаквания растеж тази година, а Париж няма да успее да изпълни заложения целеви параметър за бюджетния дефицит, заяви на 11 септември министърът на финансите Ролан Лескюр. Влошената прогноза усложнява задачата на кабинета да прокара бюджета си за 2027 г. през следващите месеци в силно разделения парламент, където партиите са втвърдили позициите си преди президентските избори (в два тура) през април и май. Лескюр съобщи пред журналисти, че понижава правителствената прогноза за икономическия растеж през 2026 г. от 0.7% на 0.5%, но запазва очаквания ръст от 1% през 2027-а.
„Тази година беше белязана от екстремни кризи, включващи четири различни вида сътресения“, заяви Лескюр пред репортерите, като изброи вътрешната политическа несигурност, рязкото повишаване на цените на енергията, екстремните летни метеорологични условия и скока на разходите за финансиране на пазарите на облигации.
Бюджетната преоценка на френския кабинет става ден след като френската статистическа служба INSEE понижи икономическата си прогноза за втората по големина икономика в еврозоната до растеж от едва 0.4% за тази година.
По-бавното увеличение на БВП ще затрудни усилията на Париж да свие бюджетния дефицит до планираните 5% от брутния вътрешен продукт през тази година. „Реалността е, че бюджетът беше изготвен въз основа на допускане за 5-процентен недостиг. А реалността е, че днес 5% вече не са опция“, категоричен е Лескюр. Министърът не посочи нова целева стойност за дефицита, като добави, че министрите все още правят финални корекции по проектобюджета, който трябва да бъде представен в парламента в края на септември.
Признавайки за непостижим целевия размер на бюджетния недостиг, Париж отчете разширяване на рисковата премия, която плаща за десетгодишните си дългови книжа спрямо приетите за еталон германски държавни облигации със същата срочност до най-високата стойност от 2012 г. насам.
Предвид данните от социологическите проучвания, според които президентските избори догодина може да доведат до балотаж между крайнодясната кандидатка Марин льо Пен и представителя на крайната левица Жан-Люк Меланшон, инвеститорите смятат, че има потенциал за още по-силно напрежение на пазара на облигации. „Мисля, че сме на прага на нещо по-тревожно за Франция“, коментира пред агенция „Ройтерс“ Джеймс Атей – мениджър „Фиксирана доходност“ в лондонската компания Marlborough. „Сегашният спред не отразява всички рискове. Той не калкулира вероятността президент да стане Льо Пен или Меланшон.“
Икономическите последици от войната в Близкия изток, както и летните горещи вълни и сушата, засегнали селскостопанската продукция, забавиха растежа и направиха неизпълними фискалните цели на правителството. „Смятам, че има основание за твърдението, че е икономическата несигурност никога не е била по-голяма, отколкото е днес“, подчертава Лескюр. И добави: „Работим при строги бюджетни ограничения, няма повече възможности за съкращения.“
Ситуацията се усложнява допълнително от рязкото повишение на лихвите по френския държавен дълг през последните седмици. Инвеститорите разглеждат Франция като едно от слабите звена на фона на масовите разпродажби на облигации в световен мащаб, което се дължи на лошото състояние на публичните финанси и системното неизпълнение на плановете за намаляване на бюджетния дефицит.
Лескюр отбеляза, че страната не среща трудности при емитирането на дълг, но признава, че това вече струва по-скъпо, като определи рисковата премия спрямо германските държавни ценни книжа като „твърде висока“. Поради нарастващите разходи за обслужване на задълженията, Париж ще похарчи 65 милиарда евро за тази цел през 2026 година. Което превръща плащанията по държавните заеми в най-голямото перо в бюджета, надвишаващо първоначално планираните разноски по него с 4.5 милиарда евро, информира Лескюр.
Председателят на „Банк дьо Франс“ Еманюел Мулен коментира на 11 септември, че икономиката е в „тревожно“ състояние и правителството трябва да предприеме действия за намаляване на бюджетния дефицит на страната.
Източник: Banker.bg
