Правителството отново настоява концесионерът „Соф Кънект“ да възстанови плащанията към държавата, след като пътническият трафик вече надхвърля предпандемичните нива. През 2025 г. през летището са преминали рекордните 8.4 млн. пътници. Конкретно споразумение обаче още няма, а спорът е за десетки милиони евро. На масата остава и инвестиционната програма за увеличаване на капацитета на аеропорта.
Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 3.45 млрд. евро за първите седем месеца на 2026 г. – над два пъти повече спрямо същия период на миналата година и около 2.8% от прогнозния БВП. Голямата част от потока обаче отново идва от реинвестирана печалба на вече работещи у нас компании, което поставя въпроса доколко страната успява да привлича достатъчно нов капитал и нови инвеститори.
Градският транспорт на София се изправя пред недостиг от 45.6 млн. евро през 2026 г. За изпълнението на транспортната задача са необходими близо 330 млн. евро, докато прогнозните приходи и осигуреният ресурс са около 284.4 млн. евро. Новата икономическа рамка поставя отново въпроса за държавното финансиране и устойчивостта на системата на фона на растящите разходи и необходимостта от инвестиции.
Правителството обяви еднократна помощ от 50 евро за хората с доходи под линията на бедност. Мярката, наречена „инфлационен чек“, трябва да смекчи ефекта от високите цени на горивата върху най-уязвимите домакинства. Кабинетът планира още по-нисък акциз за пропан-бутана и подпомагане на горивата за земеделските производители – пакет, насочен едновременно към домакинствата и бизнеса.
Моделът на българската икономика, основан години наред на евтин труд, потребление и европейски средства, започва да достига границите си. Страната вече не е достатъчно евтина, за да конкурира само с разходи, но все още изостава по производителност. Следващият етап на растеж ще изисква повече частни инвестиции, технологии, по-висока добавена стойност и по-добро използване на наличния капитал при все по-ограничен човешки ресурс.
Кабинетът реши да вземе 85% от печалбата за първото полугодие на Българския енергиен холдинг и Държавната консолидационна компания. Само няколко месеца по-рано намерението беше процентът да бъде 70. Правителството посочва, че новото ниво все пак е под практиката от последните години, когато държавните дружества често внасяха цялата си печалба. Решението ще осигури допълнителни приходи за бюджета, но ограничава средствата им за инвестиции.
Правителството предлага съществена промяна в управлението на водите. Басейновите дирекции ще запазят отговорността за водните ресурси и издаването на разрешителни, но контролът за спазване на законодателството ще премине към регионалните екоинспекции. Целта е управленските и контролните функции да бъдат ясно разделени и да се избегне ситуация, при която една и съща структура едновременно разрешава определена дейност и проверява нейното изпълнение.
БДЖ представи още два вагона-бистро, които ще се движат по направлението София – Бургас. Те са част от опита на държавната железница да подобри услугата при дългите пътувания и едновременно да популяризира туристически дестинации. Превозвачът подготвя и възможност билетите да се купуват по-рано от сегашните пет дни преди пътуването, както и промени при първа класа и допълнителни влакове при по-високо търсене.
Линията на бедност през 2027 г. ще бъде 443 евро – с 53 евро, или 13.4%, повече спрямо тази година. Промяната не е само статистическа: новият праг автоматично повишава редица социални плащания. Сред тях са месечните помощи за около 69 хил. души с ниски доходи, подкрепата за хора с увреждания и помощите за отопление. Решението е част от напредващата бюджетна процедура за следващата година.
България вече не е сред трите държави в ЕС с най-висока инфлация, но причината не е подобрение на ценовата динамика у нас. Годишната инфлация се ускорява до 5% през август спрямо 4.4% през юли, показват данните на Евростат. По-ниската позиция в европейската класация идва на фона на засилващ се ценови натиск и в други страни. Така формалното отстъпление в подреждането не означава, че натискът върху българските домакинства намалява.
Българската „ЕндуроСат“ привлече нови 178 млн. евро, за да превърне производството на сателити в мащабен сериен процес. Компанията планира ново съоръжение в САЩ и продължава развитието на космическия си хъб край София. Модулната технология позволява на един техник да сглоби и изпита сателит само за осем часа. Амбицията е по-ниската себестойност да направи космическите данни достъпни и за земеделие, логистика и малки технологични компании.
Ръстът на българската икономика се очаква да се забави от 3.1% през 2025 г. до 2.7% през 2026 г. и 2.5% през 2027 г., показва анализ на Coface. Въпреки това страната остава на сравнително стабилна траектория. Строителството има най-добри перспективи заради покупателната способност, урбанизацията и кредитирането. Металната индустрия е в значително по-трудна позиция заради скъпата енергия, отпадането на компенсации и по-слабото търсене.
България се нарежда на девето място сред 25 водещи аутсорсинг дестинации в света по готовност за изкуствен интелект. Страната се представя добре по отношение на потребителската готовност и подготовката на бъдещи кадри. Слабата страна обаче остава реалното внедряване на AI в компаниите. Резултатът показва едновременно конкурентно предимство за технологичния сектор и значителна разлика между наличния потенциал и степента, в която бизнесът вече го превръща в производителност.
България и Чехия създават обща работна група за сътрудничество в енергетиката и ядрените проекти. Сред важните теми са малките модулни реактори, където Прага вече прави първи стъпки, както и обмяната на опит между двете държави. София и Прага ще търсят и общи позиции по европейската енергийна политика, включително по системата за търговия с емисии. Ядрената енергетика се очертава като ключова част от бъдещата индустриална стратегия.
България ще бъде домакин на регионална среща на върха, посветена на Средния транспортен коридор между Европа и Азия. Форумът ще бъде организиран съвместно с Европейската комисия и поставя страната в центъра на разговорите за новите транспортни и търговски връзки. Урсула фон дер Лайен обяви паралелно планове за европейска корпорация за критични суровини, банков пакет и алианс за климатично застраховане – инициативи с пряко значение за конкурентоспособността на ЕС.
Ниската безработица вече не разказва цялата история за българския пазар на труда. Компаниите започват да наемат по-предпазливо, а преработващата промишленост губи работни места, докато заплатите продължават да растат. Данните сочат не толкова рязък спад, колкото структурно пренареждане между сектори и професии. Това създава ново предизвикателство за бизнеса – недостигът на подходящи кадри остава, въпреки че общата динамика на заетостта отслабва.
Около 49 учебни заведения в 50 български общини ще бъдат модернизирани със средства от Програма „Развитие на регионите“. Проектите обхващат университети, училища и детски градини. Паралелно близо 4 млн. евро по трансграничната програма с Румъния вече са използвани за нови лаборатории, зали за телемедицина, сензорни пространства и технологии за виртуална реалност в Северна България. Инвестициите целят по-модерна среда за обучение и практически умения.
Само София и Варна влизат сред първите 100 от 213 региона в Европа и САЩ по иновационна конкурентоспособност. Столицата е на 69-о място, Варна – на 94-о, а Хасково остава близо до дъното. Особено слаб е резултатът при производителността на преработващата промишленост – девет от десетте най-слаби региона са български. Класацията показва, че наличието на заводи, инвестиции и работни места само по себе си не гарантира производство с висока добавена стойност.
Кабинетът ще се опита да свали бюджетния дефицит до 3% от БВП през 2027 г., въпреки че действащата средносрочна прогноза предвижда 3.8%. Целта е публичните финанси да останат в рамките на маастрихтския критерий. Успоредно с това Министерството на финансите се готви отново да излезе на международните дългови пазари за около 1.3 млрд. евро. Така ограничаването на дефицита и необходимостта от ново финансиране ще бъдат сред ключовите бюджетни теми.
Инфлацията в България продължава да се ускорява, но движението на цените е все по-различно по отделни групи. През август общият индекс се увеличава с 0.6% спрямо юли. Храните, облеклото, обувките и здравните услуги поевтиняват, докато горивата, ресторантите и хотелите дърпат цените нагоре. От началото на годината услугите са поскъпнали с 6.6%, а ресторантите и хотелите – с 9.6%, което измества инфлационния натиск от стоките към услугите.
АПИ започна подготовката на следващата голяма поръчка за поддръжка на републиканските пътища с пазарна консултация към строителния сектор. Фирмите трябва да дадат индикативни цени за дейности от ремонт на настилки и мантинели до косене, зимно поддържане и работа по съоръженията. На тази база агенцията ще изчисли прогнозната стойност на бъдещия търг. Подадените оферти няма да обвързват компаниите при евентуалното им участие в самата процедура.
Една от най-силните инвестиционни истории на последните години понесе рязък удар, след като водещи фигури в AI сектора заговориха за необходимост от по-бавно развитие на технологиите. Акциите на компании, свързани с изкуствения интелект, паднаха, а SoftBank загуби над 13%. Реакцията постави под въпрос очакването, че търсенето на чипове, изчислителна мощност и центрове за данни може да расте почти без прекъсване.
България уточни практическите правила, по които ще се прилага европейският въглероден механизъм CBAM. Наредбата определя документите, с които вносителите трябва да доказват финансовия и оперативния си капацитет, как ще се следят обезпеченията и кога може да бъде загубен статутът на „одобрен декларатор“. Не се въвеждат нови европейски задължения, а се разписва националната процедура, която ще бъде особено важна за компаниите, внасящи въглеродно интензивни стоки.
Над 300 кандидатури на български и международни компании участваха в Career Show Awards 2026. За работодател на годината е избран „Лидл България“, следван от SiteGround и А1 България, а „Фантастико Груп“ печели избирания от публиката приз „Любим работодател“. Резултатите очертават компаниите, които тази година се открояват с политики за хората, работодателска марка и организационна среда на все по-конкурентния пазар на кадри.
Държавата, синдикатите и работодателите одобриха линията на бедност за 2027 г. да се увеличи до 443 евро – с 13.4%, или малко над 52 евро, спрямо 2026 г. Промяната е важна, защото прагът служи като база за редица социални помощи и плащания. През 2026 г. под линията на бедност живеят 21.2% от населението, което превръща новия размер в един от основните социални параметри при подготовката на следващия бюджет.
Източник: Economic.bg
