Изкуственият интелект може да окаже драматично въздействие върху пазарите на труда, глобалната сигурност и самата структура на обществата. Това заяви във вторник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш по време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Той припомни, че приетият през 2024 г. Глобален дигитален договор очертава универсални принципи за международно управление на изкуствения интелект и настоя да започне да се прилага глобално.
Гутериш подчерта, че изкуственият интелект (AI) „наистина променя играта“, като разкрива „огромен потенциал за развитие на медицината, ускоряването на научните открития, разширяване и подобряване на живота“.
Не се заблуждавайте – опасността не е в технологиите. Опасността е технологията без отчетност: способност без надзор“, коментира генералният секретар на ООН.
Посочените стъпки от Гутериш, които „трябва да бъдат предприети“, са:
- подобрение на условията за отговорно темпо на развитие на AI и допълнителните предпазни мерки, необходими за справяне с рисковете;
- да се работи за многостранна рамка за управление на риска, свързан с AI, подкрепена от надежден и независим надзор.
Изкуственият интелект трябва да бъде оформен от човечеството, с човечеството и за цялото човечество“, заяви Антониу Гутериш.
Той постави акцент върху два основни принципа, от които „да не се отказваме“:
- Децата никога не трябва да стават обект на тестове за нерегулирани системи;
- Решенията, свързани с живот и смърт, никога не трябва да се оставят на машините.
Според Гутериш, мирът и сигурността, неравенството, климатът и AI са „четирите големи изпитания за силата на бъдещето“, като той посочи, че те са свързани помежду си. По думите му, войната задълбочава неравенството, разрушава развитието и ускорява глада. Неравенството, от своя страна, „определя“ кой разполага със средствата да се справи с климатичните и други сътресения.
Климатичната криза пък подхранва нестабилността и разселването“, а AI „може да помогне за решаването на всички тези предизвикателства или да ги влоши“.
ЕС също готви своите регулации за AI
В понеделник Европейската комисия (ЕК) обяви, че стартира 12-седмична открита обществена консултация относно минималните стандарти за ефективност на центровете за данни в ЕС. Същевременно растежът им поражда предизвикателства не само по отношение на потреблението на енергия, но и за електрическите мрежи, въглеродните емисии и екологичните ресурси като водата, се посочва още в съобщението.
Идеята е Комисията да събере информация, чрез която да предложи допълнителни мерки за подобряване на енергийните характеристики на центровете за данни, включително въвеждането на минимални стандарти за тяхната ефективност. Такива стандарти биха могли да помогнат за намаляване на потреблението на енергия и екологичния отпечатък.
Тези проекти и интервенции не само би трябвало да доведат до значително намаляване на потреблението на енергия и вода, но и да насърчат използването на възобновяеми енергийни източници и енергия с ниски въглеродни емисии, повторното използване на отпадната топлина в близки съоръжения и отоплителни мрежи, както и да направят мрежата по-ефективна“, посочи ЕК в съобщението си.
Центровете за данни са отговорни за около 1.5% или 415 тераватчаса (TWh) от общото годишно потребление на електроенергия в света, сочат данни на ЕК. Прогнозите показват, че потреблението им ще се увеличи повече от два пъти до 945 TWh до 2030 г., главно поради значителния растеж на енергийно натоварващите ускорени изчисления, които се използват главно за целите на AI.
Източник: Economic.bg
