Правителството планира бюджетът за 2027 г. да бъде с дефицит до 3%, което да позволи на България бързо да се върне към рамките на Маастрихтските критерии. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев по време на конференцията „Изграждане на устойчивост заедно: членството на България в ЕМС“ в София.
Това, което предвиждаме, и това, което планираме по бюджетната процедура за следващата година, защото тя вече е в ход, е много бързо да влезем в Маастрихтските критерии по отношение на дефицита“, посочи той.
Сред мерките, които се предвиждат, са запазване на ръста на социалните разходи и повишаване на пенсиите според правилото в Кодекса за социалното осигуряване. Донев изтъкна и подоходната политика, която да защити работещите в държавния сектор от инфлационните шокове, „но не и мерки, които водят до нарастване на инфлацията“. Предвижда се и засилване на фискалния контрол, борбата със сивата икономика и измамите с ДДС.
Не увеличаваме данъците, запазваме ги на нивата такива, каквито са, защото това беше нашето обещание“, каза той.
Откъде идва дефицитът
Донев припомни, че през юли Европейският съвет започна процедура по свръхдефицит срещу България заради показателите за 2025 г. Според анализа на министерството, дисбалансът идва преди всичко от нарастването на разходите за заплати и пенсии.
Тази политическа нестабилност в България доведе до това, че почти всички бюджети, които бяха приемани назад в годините, бяха предизборни и в тях личи, че бяха планирани разходи, без да бъдат покрити със съответните приходи“, коментира Донев.
Той определи като парадокс това, че през миналата и по-миналата година в някои сектори от държавната администрация част от заплатите са нараснали с между 40 и 70%.
Какво ще стане с парите за АПИ
Към дефицита допринасят и инвестиционните програми на общините и на пътната агенция, които не са били финансово обезпечени. Срещу общински проекти за около 5 млрд. евро в бюджетите за 2024 и 2025 г. не са били предвидени средства, а сега те трябва да бъдат разплатени, тъй като приключват през тази и следващата година.
При пътната агенция преразходите са били натрупвани с години, като практиката е била сертификатите за изпълнение да не се приемат, а плащанията да се забавят. Тази година всички сертификати и фактури са излезли на масата. Донев уточни, че няма да бъдат разплатени изцяло през 2026 г. и част от тях ще преминат през 2027 и 2028 г.
Допълнителен натиск идва и от Плана за възстановяване и устойчивост. До 31 август са приключили всички проекти по него, а сумата, която България трябва да разплати, е 3.8 млрд. евро.
Инфлацията не може да бъде овладяна административно
Разбира се, това нещо не може да бъде направено административно. Ние сме пазарна икономика и държим на това да не се намесваме на пазара по административен път“, заяви Донев по повод мерките срещу ръста на цените.
Вместо това, правителството подпомага с допълнителен ресурс транспорта, земеделските производители и уязвимите групи заради поскъпването на горивата, електроенергията и торовете.
Донев многократно подчерта, че ръстът на инфлацията се дължи на външни шокове, а не на въвеждането на еврото – войната в Персийския залив и Ормузкия проток, нарушените вериги на доставки в Черноморския регион и невъзможността рекордната реколта от пшеница да бъде изнесена заради несигурността в Черно море и ниските нива на Дунава.
Едно от най-бързите излизания от свръхдефицит в историята на еврото
Ако България успее да свие бюджетния дефицит от прогнозираните над 5% тази година до 3% през следващата, това ще бъде една от най-бързите корекции в историята на еврозоната“, коментира и управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) Пиер Граменя.
По думите му, много страни с дефицит над 3% имат нужда от години, за да се върнат в рамките на правилата. Граменя смята, че България иска да направи корекцията бързо, защото държи да се върне към традицията си на нисък дефицит и нисък дълг.
Така че не съм притеснен, наистина изобщо не съм притеснен, че България ще има нужда от подкрепата на ЕМС скоро“, заяви той.
Той сравни и дълговите позиции. Средното съотношение на дълга към БВП в ЕС и еврозоната е около 90%, далеч над допустимите по Маастрихтските критерии 60%, докато в България е малко над 30%.
Източник: Economic.bg
