Националната банка на Швейцария (SNB) е продължила да продава франкове през второто тримесечие, следвайки „повишената си готовност“ за пазарна намеса срещу по-силната валута. Швейцарските централни банкери са купили чуждестранна валута на стойност 1.437 милиарда франка (1.7 милиарда щатски долара) от април до юни, според статистиката за валутните транзакции, публикувана на 30 септември. Сумата е над два пъти по-ниска от продадените 3.94 милиарда франка през първите три месеца на годината. Това предполага, че служителите на институцията са били принудени да компенсират продължаващия капиталов приток към „спасителното убежище“ Швейцария, предизвикан от войната с Иран през този период.
През последното тримесечие на 2025 г. SNB е продавала чуждестранна валута за първи път от две години, макар и за доста скромната сума от 6 милиона швейцарски франка. През цялата 2025-а обаче тя е купила задгранични парични единици за близо 5.3 милиарда франка. Централните банкери на Швейцария са се намесили на пазара в по-сериозен мащаб след „Деня на освобождението“ на американския президент Доналд Тръмп след купената в периода януари-март 2026-а чуждестранна валута на стойност 3.94 милиарда швейцарски франка.
Скокът на франка в началото на конфликта в Близкия изток накара SNB да публикува позицията си за повишена готовност за интервенции в рядко срещано непоискано изявление през март, но впоследствие смекчи тона. В последната си оценка на паричната политика, централните банкери вече не споменават „повишена готовност“, а заявяват само, че излязат на пазара, „ако е необходимо“.
Причината за това е значителното обезценяване на швейцарския франк от юли насам, заличил около 2.4% от пазарната си оценка. В същото време лихвените диференциали с други държави се увеличиха, което допълнително отслаби франка. Някои икономисти определят това като знак, че SNB трябва да предприеме по-малко агресивни действия, за да предотврати поскъпването на националната парична единица и по този начин да отвори повече възможности за повишаване на лихвените проценти.
„Швейцарската национална банка продължава да държи на разположение интервенциите на валутния пазар като инструмент за влияние върху франка и, следователно, върху внесената отвън инфлация“, коментира миналата седмица банковият председател Мартин Шлегел.
Лихвените проценти в Швейцария са нулеви вече повече от година, а франкът е от ключово значение за паричните стратези на SNB, тъй като оказва влияние върху инфлацията чрез по-ниски разходи за внос. Растежът на потребителските цени е бил 0.8% през август, въпреки ценовите скоковете на енергията, причинени от войната в Иран. Със свалените на нула лихви властите са изчерпали пространството за облекчаване на паричната политика, освен драстичния и нанасящ вреди вариант за повторно въвеждане на отрицателни разходи по заемите. Което прави валутните интервенции важен инструмент, който може да отслаби националната валута.
Берн използва този механизъм в продължение на няколко години до 2022-а, за да контролират франка, което разду баланса на SNB до размер, който някои наблюдатели определят като ненадежден.
Шлегел подчертава, че той е колегите му не се стремят към конкретен валутен курс и добавя, че властите преценяват силата на франка спрямо кошница от валути и наред с други фактори, когато оценяват паричните условия.
Централната банка на Швейцария публикува данни с тримесечно закъснение, така че информацията за периода юли-септември няма да бъде разкрита до 31 декември.
Източник: Banker.bg
