Българската икономика показва известни признаци за прегряване. Това каза Десислава Николова, старши икономист на Световната банка, в началото на 9-ия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“.
По думите ѝ, най-стандартният показател за прегряване е разликата между действителния и потенциалния растеж (или т. нар. output gap), а в момента България расте над потенциала си. Това обаче не е единственият сигнал.
Реалните заплати растат много бързо, а дефицитът по текущата сметка избухна до почти 6% миналата година. За тази година очакваме той отново да е около 6%“, коментира Николова.
В икономическата теория „прегряваща“ икономика е тази, при която растежът е над реалните възможности, а това води до недостиг на работници и ресурси и до бързо покачване на цените.
Потреблението и фискът
Николова обърна внимание, че потреблението у нас расте по-бързо от брутния вътрешен продукт (БВП), което също е сред признаците за прегряване. Успоредно с това фискалната позиция на страната се влошава.
Там виждаме една типична проциклична експанзия на фиск. За тази година очакваме дефицит от 5.3%“, посочи тя.
Николова напомни, че от това лято България вече е в процедура по прекомерен дефицит, което ще наложи значителна консолидация през следващите една до две години, а тя също допълнително ще уязви растежа на икономиката.
Инфлацията остава висока
Сред сигналите за прегряване тя посочи и устойчиво високата инфлация, като обърна специално внимание на поскъпването при услугите. Напомняме, че експресните данни на Евростат миналата седмица показаха, че през септември инфлацията в България отново се е ускорила, връщайки страната ни в Топ 3 в ЕС по ръст на цените.
Нашите прогнози са инфлацията да надхвърли 4% отново тази година“, заяви Николова.
Тя уточни, че текущата прогноза на Световната банка е за 4% средногодишна инфлация, но тази оценка вече не е актуална и предстои да бъде ревизирана.
Висока инфлация или техническа рецесия
Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), обаче изрази по-различно мнение по въпроса дали българската икономика прегрява. Той се съгласи, че има съществен output gap, но подчерта, че истинският растеж на българската икономика всъщност е значително по-нисък от отчетения.
Според него, няма нито прегряване, нито риск от такова, а като аргумент той изреди няколко показателя:
- брутните частни вътрешни инвестиции се движат между 17 и 18% при средно 23% за ЕС;
- индустрията се свива — спад от 6.8% през юли тази година спрямо юли миналата, като картината при нетния износ е подобна. „Няма как една икономика да прегрява при свиване на реалния сектор“, смята Ножаров.
Оттук насетне правителството е пред дилема – висока инфлация или техническа рецесия. Ако махнат големия дълг, ако европейското финансиране още следващата година се ограничи заради многогодишната финансова рамка, тогава отиваме в техническа рецесия и ще лъсне истинският растеж, който е 0.47% (бел. ред. – по негови изчисления). Ако пък помпаме икономиката още, инфлацията ще бъде 5.1% годишна“, обясни той.
По време на събитието той обясни, че ако от икономическия растеж се извадят парите по Плана за възстановяване и големият дълг (бел. ред. – таванът за дълг тази година е 10 млрд. евро), то реалният растеж на БВП става едва 0.47%.
Това е една фиктивна икономика на илюзиите, защото бизнесът свикна да живее от еврофондове и от дългове“, добави той.
Икономистът предупреди, че бюджетът за следващата година ще бъде изключително сложен, тъй като еврофондовете ще бъдат „охладени“ още през 2027 г. в хода на дебата за новите правила на многогодишната финансова рамка на ЕС.
Източник: Economic.bg
