Иран е успял да запази заводите си за ракети и дронове въпреки месеците на бомбардировки от Съединените щати и Израел, твърдят запознати с въпроса западни представители. Това позволява на режима да попъни арсеналите си, докато американският президент Доналд Тръмп се въздържа от удари преди междинните избори през ноември. Един от добре информираните източници отбелязва, че Техеран поддържа значителни запаси от балистични ракети и някои противокорабни оръжия, като може бързо да увеличи бройката им благодарение на съхранения капацитет за производство. Западният представител добавя, че Русия също доставя ракети – твърдение, което потвърждава предишно мнение от юни.
Оценката за възможностите на Иран противоречи на многократните твърдения на Тръмп и екипа му, че осем месеца въздушни удари са унищожили способността на страната да застрашава американските бази в региона и съюзниците на Съединените щати. Стопанинът на Белия дом заяви, че иранската армия е „напълно унищожена“, а в реч на 30 септември министърът на отбраната Пийт Хегсет каза, че Вашингтон е ликвидирал „военнопромишления капацитет“ на Иран и „цялата отбранителна база“.
Съхраненият капацитет повишава вероятността Техеран да възстанови ракетните си сили, ако Тръмп изпълни обещанието си, оповестено в социалните мрежи на 8 октомври, да не атакува Иран преди междинните избори в началото на идния месец. Освен това, през последната седмица ислямската република засили атаките срещу корабоплаването около Ормузкия проток и е поразила най-малко 10 плавателни съда, според данни на британските военноморски сили.
Говорителката на Белия дом Анна Кели отхвърля оценката на западните експерти. „Първо, президентът Тръмп унищожи напълно ядрените съоръжения на Иран по време на операция „Среднощен чук“, заяви тя, визирайки американските удари срещу иранската ядрена програма през миналата година. „След това операция „Епична ярост“ ликвидира успешно конвенционалния щит, който Иран се опитваше да изгради около ядрената си програма, включително балистичните ракети, производствените мощности и военноморските сили.“
Тръмп допусна възможността да засили военните удари след изборите в отговор на вълната от атаки срещу корабоплаването. Този по-късен времеви хоризонт би му позволил да избегне допълнително поскъпване на петрола непосредствено преди вота. Оценките на западни представители показват, че Ислямската република все още разполага с достатъчно бойна мощ, за да отвърне на удара, ако Вашингтон възобнови въздушните нападения. Докато икономиката ѝ отслабва под въздействието на наложената от ВМС на САЩ блокада върху износа на петрол, а войната е в задънена улица, Техеран може да заложи още по-силно на асиметричните методи на воюване, стремейки се да нанесе възможно най-тежки щети на много по-мощния си противник.
Според доклад на Джим Ламсън – бивш анализатор от ЦРУ и гостуващ научен сътрудник в „Кингс Колидж“ в Лондон – съвместната въздушна кампания на Вашингтон и Тел Авив най-вероятно е нанесла сериозни и дълготрайни поражения върху голяма част от капацитета на Иран за производство на ракети, съществувал преди войната. По изчисления на Израел преди началото на войната Техеран е разполагал с около 2500 балистични ракети, но точният брой на оставащите към момента не е известен.
Оценки на западните разузнавателни служби, направени още през юни, сочат, че Иран е запазил около три четвърти от боеприпасите, с които е разполагал преди конфликта. От началото му на 28 февруари ислямската република е изстреляла над 4000 крилати ракети тип „Шахед“ (с витлов двигател) и най-малко 2000 балистични ракети, сочи анализ на икономическия екип на агенция „Блумбърг“, базиран на публично достъпни данни.
Затишието в мащабните атаки на американците е дало време на Иран да се съвземе и да възстанови силите си, подготвяйки се за следващ етап на бойните действия, чието настъпване се очаква, коментира Бека Васер – ръководител на направление „Отбрана“ в Bloomberg Economics. Вероятно този цикъл ще доведе до продължителен конфликт, в който нито една от страните няма ясно изразено предимство.
Според Уилям Алберк – старши сътрудник в базирания в Европа мозъчен тръст „Пасифик форум“, Техеран „може би разполага с по-малко високотехнологични оръжия, но от години трупа запаси от крилати ракети – както за собствени нужди, така и за хутите – и ги укрива“. „С голяма доза увереност бих предположил, че по отношение на атаките срещу кораби все още не сме видели дори върха на айсберга.“
Цените на петрола, които в момента надхвърлят 100 долара за барел, остават под натиск и силно зависими от перспективите пред предлагането. Въпреки че преминаването през Ормузкия проток се е активизирало, цената за наемане на танкер е скочила до около 1.2 милиона долара на ден, в сравнение с по-малко от 50 хиляди преди войната. Същевременно, конфликтът между Саудитска Арабия и подкрепяните от Иран бунтовници хути поражда опасения за възможността на кралството да разчита на алтернативен маршрут за износ през Червено море. Във вечерните часове на 8 октомври балистични ракети на хутите поразиха две летища в Саудитска Арабия, като убиха най-малко трима души и раниха десетки.
Най-голямото предизвикателство при атаките срещу търговски плавателни съдове вероятно е набавянето на данни за насочване, отбелязва Сидхарт Каушал – старши научен сътрудник в британския мозъчен тръст Кралски обединен институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI). „Запасите от противокорабни ракети вероятно остават големи, както поради факта, че са сравнително лесни за производство, а Иран е локализирал голяма част от изработката на по-стари китайски модели, така и защото планинските райони в южната част на страната осигуряват естествени укрития срещу въздушни удари“, отбелязва той, визирайки противокорабните крилати ракети.
Източник: Banker.bg
