Гласуването на втория тур на президентските избори в Бразилия днес, 25 октомври, ще се проведе от 8:00 до 17:00 часа местно време (13:00 до 22:00 часа българско време). Над 158,7 милиона бразилци имат право да гласуват. Гласуването е задължително за всички грамотни бразилци на възраст от 18 до 69 години. Преди втория тур анкетите показват почти равни шансове за победа на действащия президент Лула да Силва и десния кандидат Флавио Болсонаро, син на бившия президент Жаир Болсонаро.
Благодарение на изцяло електронна система за гласуване, която елиминира хартиените бюлетини, Върховният избирателен съд (който функционира като Централна избирателна комисия) ще започне да публикува първите предварителни резултати веднага след затварянето на секциите. Окончателното преброяване на гласовете и името на новия президент традиционно се обявяват в рамките на няколко часа след края на гласуването.
Изходът от надпреварата зависи от гласовете на елиминираните кандидати и способността на действащия лидер да намали негативните си рейтинги в ключови метрополни райони. Има опасения, че победата на по-младия Болсонаро може да доведе до изместване на фокуса към Съединените щати и охлаждане на отношенията с БРИКС.
Според водещите социологически институти в страната разликата в рейтингите между двамата кандидати, останали в президентската надпревара след първия тур на 4 октомври, е равна на допустимата грешка. Според авторитетната бразилска изследователска компания Quaest, към 21 октомври 45% от анкетираните са готови да гласуват за Флавио Болсонаро, докато 44% подкрепят действащия президент. Други социологически компании също потвърждават минималната разлика между Болсонаро и Лула.
На този фон не е изненадващо, че и двамата президентски претенденти водят
ожесточена битка за гласовете на кандидатите, елиминирани в първия тур на гласуването.
Един от тях е Роналдо Кайо, бивш губернатор на Гояс и член на партията PSD, който завърши пети в първия тур, печелейки 2,6 милиона гласа. Той представлява консервативния агробизнес, евангелистите и най-дълбоките корени на Бразилия. Според последните показатели на Quaest, Болсонаро печели тази битка: над 51% от избирателите на Кайо вече са преминали към опозиционния кандидат, който в предизборните си речи обещава намаляване на данъците и твърда борба с престъпността. Въпреки че самият Кайо преди това е изразявал скептицизъм относно „болсонизма“.
Интригата се върти и около избирателите на Ренан Сантос, ексцентричен 42-годишен политик, който никога не е заемал публична длъжност. Той неочаквано завърши четвърти на първия тур, осигурявайки подкрепата на 2,67 милиона избиратели. Сантос е музикант, дигитален стратег и бивш предприемач, известен и като съосновател на движението „Свободна Бразилия“ – крайнодясно младежко движение, родено в социалните медии, което помогна за организирането на улични протести през 2015-2016 г. за импийчмънт на тогавашния президент Дилма Русеф.
Самият Сантос многократно е критикувал Болсонаро, наричайки го „некомпетентен боец“. Неговите избиратели са млади хора, живеещи в големи градове, предимно мъже, които не подкрепят нито десницата, нито левицата. Сега, според последните проучвания на Quaest, 51% от неговите избиратели са изразили намерението си да гласуват за Болсонаро на последния тур.
По този начин,
избирателите за десноцентристки кандидати до голяма степен решиха да се консолидират около Болсонаро.
Електоратът на друг бивш кандидат за президент – Аугусто Кури, който завърши трети с 3,45 милиона гласа, обаче изненада изследователи и политически стратези, доказвайки непредсказуемостта на бразилската политика. Кури е известен писател, психиатър и учен. Неговите избиратели са умерена, интелигентна градска средна класа, уморена от суровата поляризация на бразилското общество. След като завърши трети на първия тур, Кури призова избирателите си да подкрепят Болсонаро. Според социологическите проучвания обаче, неговият електорат е решил да действа по различен начин.
Според най-новото проучване на Quaest, 48% от избирателите на Кури сега възнамеряват да гласуват за действащия президент. Този бунт на умерените избиратели е благодат за Лула да Силва, позволявайки му да компенсира загубите вдясно.
Най-трудната предизборна битка на Лула да Силва обаче е в югоизточната част на страната –
регион, където са концентрирани над 40% от избирателите и където се намира ключовият икономически потенциал на страната. Тук, в щати като Сао Пауло и Минас Жерайс, негативният рейтинг на президента е достигнал критичните 49 процента. Местната индустриална и селскостопанска средна класа обвинява ръководството на страната в корупция и прекомерно държавно регулиране. Според изследователски центрове, ако да Силва не събере 2-3% в този колеблив регион на страната, най-вероятно ще загуби втория тур на президентските избори.
На този фон, в последните дни на предизборната кампания, кампанията на Лула да Силва радикално промени предизборната си реторика в югоизточната част на страната, като наблегна на необходимостта от макроикономическа стабилност и недопустимостта на хаоса, заедно с обещания за строг контрол на инфлацията.
Между впрочем, който и да стане следващият президент,
ще трябва да се справи със силно поляризирано общество и ултраконсервативен парламент.
Това означава, че външната политика на Бразилия ще зависи не само от личните предпочитания на президента, но и от институционалните ограничения и аграрното лоби. Вероятно ще има малко място за радикални маневри във външната политика.
Десният кандидат многократно е заявявал ясно, че е фокусиран върху сближаването с Вашингтон, за разлика от Лула да Силва, който традиционно се фокусира върху диверсификацията на връзките и укрепването на позициите на Глобалния Юг. На практика обаче, ако спечели тази неделя, Флавио Болсонаро най-вероятно няма да предприеме никакви драстични ходове в отношенията си нито с Русия, нито със страните от БРИКС, особено с Китай, с който Бразилия има силни търговско-икономически отношения.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
