Когато Джема Роджърс започва да учи компютърни науки през 2002 г., софтуерното инженерство се смята за перспективна и добре платена професия, която гарантира сигурно бъдеще. Тя привлича хора, които обичат да се потапят в детайлите на програмния код, да откриват грешки и да създават програми от нулата.
Това е индустрия, която винаги се е развивала бързо, разказва пред CNBC Роджърс, която работи като софтуерен разработчик във Великобритания. Но навлизането на изкуствения интелект допълнително ускорява темпото, като AI инструментите вече са част от ежедневието на всеки софтуерен инженер, когото тя познава. Според проучване на Stack Overflow от 2026 г., 83% от анкетираните софтуерни разработчици използват поне един инструмент с изкуствен интелект.
Докато AI инструментите за програмиране помагат на инженерите да пишат, откриват грешки и тестват код по-бързо от всякога, някои от тях изпитват носталгия по работата, която са имали преди. Роджърс винаги е обичала чувството на удовлетворение, което идва от сглобяването на различни части от кода, за да намери решение на даден проблем – особено когато е прекарала дни или дори седмици в опити да отстрани упорита грешка.
Чувството на радост и удоволствие, което изпитвах, когато се изправях пред предизвикателство и трябваше сама да намеря решение, донякъде изчезна“, казва тя. „Сега понякога можеш да свършиш същото само с няколко команди към изкуствения интелект и това е чудесно – но получаваш само троха от предишното удовлетворение, а не цялата порция.“
Роджърс далеч не е единствената, която изпитва носталгия по не толкова далечното минало. Софтуерни инженери споделят в социалните мрежи, че им липсва предишният начин на работа, когато са можели да прекарват часове наред, напълно погълнати от писането на код.
Въпреки това AI инструментите могат да бъдат полезни и значително са намалили бариерите за навлизане в професията.
Това се превръща в индустрия, в която много хора успяват да се реализират, въпреки че не биха имали същата възможност преди 10, 5 или дори 3 години“, казва Роджърс.
Според нея обаче е важно да не се изгубят основните умения, които инженерите традиционно са усвоявали в процеса на работа. AI инструментите и интернет услугите могат неочаквано да спрат да функционират, затова инженерите все още трябва да знаят как сами да анализират проблемите и да намират решения.
Уменията, на които ни учеха преди години, постепенно се губят, защото инженерите са принудени просто да произвеждат все повече работа“, допълва Роджърс.
Оценяване на кода, създаден от AI
Самата професия също се променя. Джеймс Бродхед, главен технологичен директор на компанията за вземане на решения с помощта на изкуствен интелект Taktile, разказва пред CNBC, че инженерите, на които преди са били необходими три седмици, за да разработят прототип, сега могат да създадат 10 прототипа само за един следобед.
Най-трудната част от този процес, според него, е „да имаш необходимата преценка, за да решиш кои от тях действително са добри“.
AI агентите генерират толкова много код, че инженерите вече дори не успяват да го прочетат целия“, казва Бродхед. „Преди постепенно изграждаше увереност и разбиране за структурата на цялата кодова база, но сега всичко се променя непрекъснато.“
Разделението според уменията за работа с AI
Джошуа Вьоле, главен изпълнителен директор на базираната в Лондон компания за обучения по изкуствен интелект Mindstone, разказва пред CNBC, че наблюдава задълбочаващо се разделение между служителите, които знаят как ефективно да използват AI, и тези, които не умеят.
По думите му, в индустрията преди се е говорело за т.нар. „10X инженери“ – специалисти, чиято производителност е десетократно по-висока от тази на колегите им. Сега изкуственият интелект увеличава тази разлика още повече, създавайки „100X инженери“.
Вьоле смята, че компаниите все по-често ще трябва да решават дали да помагат на служителите си да наваксат с използването на AI, или да дават предимство на онези, които могат да извлекат максимална полза от технологията. Той обаче разбира и защо някои инженери изпитват затруднения да се адаптират.
В миналото най-добрите специалисти често са били хората, които са обичали да пишат код и да се задълбочават в решаването на сложни програмни задачи. Днес обаче това невинаги са служителите с най-висока производителност.
„Това е чувството на загуба, което е съвсем реално“, казва Вьоле. „Нещото, което обичаш да правиш, вече до известна степен не е онова, за което компанията трябва да ти плаща, защото вече не ѝ носи същата стойност, както преди.“
Надзор над машината
Не всеки инженер обаче възприема отдалечаването от непосредственото писане на код като нещо негативно.
Крис Сийс, софтуерен инженер с над 20-годишен опит и главен изпълнителен директор на базираната в Лондон компания за виртуални офиси Hoxton Mix, разказва пред CNBC, че изкуственият интелект дава на разработчиците повече време да се занимават с интересни проблеми.
Той разглежда AI като способен младши инженер, който обаче все още се нуждае от надзор.
Важното е да знаеш кои задачи да делегираш и кога е необходима човешка преценка“, казва Сийс. „Би било наивно да смятаме, че AI винаги е прав, а аз лично изпитвам голямо удовлетворение, когато успея да открия и докажа къде е допуснал грешка.“
Въпреки това Сийс се тревожи какво ще се случи със следващото поколение инженери, ако изкуственият интелект поеме рутинното писане на код и отстраняването на грешки – дейности, чрез които младите специалисти традиционно са се учили.
Именно при изпълнението на тези задачи „усвояваш уроците и натрупваш опит от собствените си грешки“, казва той. Затова компаниите трябва да гарантират, че AI ще се превърне в част от процеса на обучение, а не в пряк път, който позволява на служителите да го заобикалят.
За Роджърс най-важното е да запази контрола върху начина, по който използва технологията. Като самостоятелно зает разработчик тя може да използва AI, за да автоматизира онези части от проектите, които намира за досадни, като същевременно запази за себе си по-интересните задачи, изискващи решаване на проблеми.
Тя вярва, че има нещо важно в това човек сам да премине през процеса на решаване на сложен проблем, вместо веднага да го възложи на технологията. Според нея трудностите и неудобството са съществена част от човешкото преживяване.
Като хора имаме нужда да изпитваме удовлетворение от това, че сме постигнали нещо, а постижението предполага преодоляване на предизвикателства“, казва тя. „Ако не можем да преминаваме през този процес в различните аспекти на живота си, никога няма да изпитаме пълната сила на положителното чувство, което идва след преодоляването на трудностите.“
Източник: Economic.bg

