Световният пазар на труда реагира на търговската война между САЩ и Китай. Въпреки че целта на американските търговски тарифи върху китайски стоки беше да върнат работните места в Америка, реалният ефект беше различен. Работни места се появиха в страни, които не са пряко замесени в конфликта. Основните са Бразилия и Виетнам.
Новият кръг на тарифна конфронтация между САЩ и Китай доведе до забележими структурни промени на пазарите на труда на страни, които не са сред основните участници в конфликта. Проучване на Центъра за икономически и политически изследвания (CEPR), публикувано през юли 2025 г., показва, че търговската война, започнала през 2018 г., се е превърнала в източник на растеж на формалната заетост в страни, които са се оказали в позицията на външни наблюдатели.
Ефектът беше най-значителен в Бразилия,
където на фона на намаляване на доставките на американски селскостопански продукти за Китай, последният рязко увеличи покупките на подобни продукти от бразилски производители. Това пренасочване на китайското търсене увеличи износа на Бразилия и спомогна за увеличаване на заетостта в нейните селскостопански региони.
Авторите на изследването изчисляват, че ръстът на работните места в засегнатите региони е 2-5% от общата заетост в селското стопанство в страната. Ръстът е концентриран в щати, специализирани в производството на соя, царевица и месни продукти – основните артикули, върху които Китай наложи ответни тарифи върху американския внос. Преди това зависими от вътрешното търсене, селскостопанските зони получиха достъп до външни пазари, което стимулира не само създаването на нови работни места, но и преразпределението на вътрешната заетост от други сектори към селското стопанство.
За разлика от това,
прекият ефект на тарифите върху американската заетост беше по-малко видим.
Въпреки увеличеното производство в определени сектори, като алуминий и нискотехнологичен монтаж, не се наблюдаваше значително обръщане на глобалните вериги за доставки към Съединените щати. Според оценките на CEPR общият баланс в броя на работните места в американското производство остана неутрален или умерено отрицателен, особено като се има предвид съпътстващото увеличение на цената на вносните компоненти.
В Китай последиците от конфликта се отразиха в преразпределението на работните места
между сектори, ориентирани към износ за САЩ, и местните индустрии. Същевременно загубите на работни места бяха частично компенсирани от задълбочаване на връзките с алтернативни пазари, предимно с Латинска Америка и страните от Югоизточна Азия. Ръстът на вноса от Бразилия беше съпроводен от увеличени китайски инвестиции в инфраструктура и логистика, което също допринесе за създаването на работни места в тези страни.
Моделиране, проведено още през 2022 г. от Лондонското училище по икономика, резултатите от което са представени в изследването „Глобални вериги за създаване на стойност при шокове от търговската политика“, обаче показа, че многократните огнища на тарифно напрежение увеличават търсенето на продукти от трети страни с развита инфраструктура. Това пък води до създаване на работни места в промишлеността и свързаните с нея индустрии.
Други съвременни изследвания, освен Бразилия като основен бенефициент от търговската война между САЩ и Китай днес, открояват Виетнам. По-специално, изследването „Търговска война и регионално приспособяване на пазара на труда“, представено през 2025 г. от Китайския университет в Хонконг, показа, че в експортните региони, косвено участващи в търговската война, доходите и формалната заетост са нараснали.
В проучване от 2025 г. „Тарифи между САЩ и Китай и преходът от неформална към формална заетост: Доказателства от Виетнам“ на Университета в Ханой и Мюнхенския институт по икономика се отбелязва, че
във Виетнам въвеждането на американски тарифи е стимулирало прехода на някои работници
от неформалния селскостопански сектор към официалната индустрия, подобрявайки качеството на работните места. Виетнам е увеличил производството на електроника, мебели и облекло на фона на намаляващите доставки от Китай за Съединените щати.
Мексико също се е възползвало от географската близост и по-евтината работна ръка,
за да укрепи позициите си във веригите за доставки за американския пазар. Като цяло изследователите са съгласни, че ефектът върху трети страни е бил толкова по-силен, колкото по-добре е била развита тяхната инфраструктура и колкото по-бързо са успели да установят доставки в променените условия.
Източник: Banker.bg
