Търговските банки все пак се притекоха в помощ на финансовия министър Теменужка Петкова, в опита и да „закърпи“ разрастващия се бюджетен дефицит на държавата. Към края на юни „дупката“ в хазната достигна 3.3 млрд. лв., докато към същия период на преходната година беше около 700 млн. лв.
Петкова успя да закове дефицита точно на половината от общия размер, който се планира за цялата година и по този начин поне на теория не изостава от графика. Явно обаче това е станало благодарение на търговските банки, които са превели около 500 млн. лв. авансов данък печалба за 2026 г.
За това пръв съобщи бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Владислав Панев в своя фейсбук публикация, позовавайки се на данни на Българска народна банка (БНБ).
Оказва се, че става въпрос за платени данъци, които иначе би трябвало да се дължат през 2026 г. Т.е., за да се върже (само донякъде) бюджетът за тази година, държавата е „убедила“ банките да внесат половин милиард предварително. Още 500 млн. лв. са платени за текущата година, тоест, не става въпрос за дължими сега вноски“, написа Панев.
Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) изисква банките – и изобщо фирмите – да правят авансови вноски на всеки месец или на тримесечие, изчислени на базата на прогнозираната данъчна печалба за текущата година. В случай че направените вноски към края на годината надвишават финансовия резултат, сумите не се приспадат от тези за догодина, а изрично се възстановяват от данъчната администрация.
Статистиката на БНБ сочи, че към юни 2025 г. са внесени 512.8 млн. лв., докато само месец по-рано сумата е 29.4 млн. лв.
За внасяне на авансов данък за 2026 г. за пръв път се заговори в началото на лятото, когато по време на пресконференция бе съобщено, че се водят преговори с банките за това. Тогава спомената сума бе 1.1 млрд. лв. – такъв приход бе заложил и служебният финансов министър Людмила Петкова в своя Бюджет 2025, но под формата на данък „Свръхпечалба“, който, както писа Economic.bg, се прилага в една четвърт от европейските страни. След съпротива и от банките, и от БНБ, идеята отпадна, но по думите на Петкова, преговорите са продължили. Тогава тя лаконично коментира предложението с думите:
Става въпрос за авансов данък. Каквато е счетоводната политика и възможност за плащане, всяка банка ще прецени“.
Банките явно са преценили, че имат възможност да внесат въпросната сума.
Economic.bg извади от данните на БНБ коя банка с колко точно е помогнала за „закърпването“ на държавния бюджет към месец юни.
Към момента нито Министерството на финансите, нито БНБ са коментирали темата за внесените суми.
Източник: Economic.bg
