„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Историята на младото момче, изтръгнато от плажовете на Тобаго против волята на майка му, за да се присъедини към несигурния свят на английския футбол, би била добра приказка, ако не беше вече истина. Дуайт Йорк, който преди години направи този преход, бързо достига своя връх като футболист и очевидно се наслади на всяка минута. Произхождащ от деветчленно семейство, Йорк със сигурност е запознат с финансовите трудности – историята за младия Дуайт, който лови раци в Тобаго, за да си купи футболни обувки, е основна част от неговата история. А, откакто премина в Манчестър Юнайтед, най-богатия клуб в света, той вече можеше съвсем лесно да си позволи да купи обувки за целия остров.
Любимецът на „Олд Трафорд“, който не получи втори шанс от сър Алекс Фъргюсън
Другата черта, която английските фенове се научиха да обичат у Йорк, е неговата доброта. Радостното му лице след всеки гол показва чистата му наслада от играта. Докато много чуждестранни играчи стават непопулярни заради арогантността си, Йорк ще бъде запомнен като „усмихнатия екзекутор“. Йорк пристигна на „Олд Трафорд“ в момент, в който той се бе превърнал в „гробище за нападатели“. Играчи с най-висок рейтинг се присъединяваха към клуба с надеждата да реализират многобройните положения, които другите правят, само за да се провалят поради тежестта на очакванията. Йорк обаче вълнуваше феновете още в първите си дни с червената фланелка, както Джордж Бест и Боби Чарлтън направиха много години преди това, а Ерик Кантона – съвсем наскоро. Тобагонецът бързо достигна върха на кариерата си и със сигурност сбъдна мечтите си.
Медиите на Острова изразиха съмнения относно сумата пари, която Юнайтед извади, за да си осигури услугите на Йорк от Астън Вила. По-тясно свързаните с кариерата му обаче знаеха, че си заслужава. Докато във Вила, където са били добре запознати с таланта на своя топ нападател, са били готови да изчакат за повече пари, в крайна сметка се съгласили на сума от 12 600 000 паунда. В английския футбол само Алън Шиърър е бил трансфериран за повече пари. Само няколко месеца по-късно цифрата изглежда като добра сделка, тъй като Йорк продължи да всява страх в сърцата на защитниците от Висшата лига и разви страхотно партньорство с Анди Коул в атака на Манчестър Юнайтед.
Началото на футболната приказка на Йорк – напусна училище против волята на майка си, за да рита
Но ето как се стига до 8-годишния престой на Йорк във Вила, преди да изгрее на „Олд Трафорд“. Някогашният наставник на тима Греъм Тейлър го открива по време на турне в Тринидад и Тобаго с Астън Вила през 1989 г. Под ръководството на своя ментор Бертил Сен Клер, Йорк отлага училището си, за да се концентрира върху това да помогне на страната си да се класира за финалите на Световното първенство през 1990 г. След като вижда младия нападател в приятелски мач, Тейлър скоро се договаря за такса от 120 000 паунда с тогавашния му клуб Сен Клерс и 17-годишният младеж е на път за Англия.
Един човек, който не е бил ентусиазиран от прехода, е майка му. Йорк казва: „Трябваше да се откажа от училище за 8 месеца през 1989-90 г. заради ситуацията със Световното първенство. Бях само на 17 години и тя беше категорично против това. Следващото нещо, което Вила дойде на турне, беше да ме закара до Англия. Казах ѝ: „Мога да се върна на училище, когато стана на 35, но тогава няма да мога да играя футбол.“
Въпреки че Тринидад и Тобаго не успя да се класира за Световното първенство, Йорк и Астън Вила спечелиха от неочакваната среща. Въпреки първоначалните опасения на майка си, Йорк беше видял успеха, на който най-добрият му приятел Брайън Лара се радваше в крикета. „Неговото постижение ме вдъхнови. Каквото и да правя, не мога да се състезавам с него, защото резултатите му са феноменални, но гледайки това, което той направи, и то по-рано от очакваното, ме подтикна да бъда по-разпознаваема фигура в тази страна като футболист.“
Роди се нова звезда на Острова
Тъй като беше много млад, Тейлър устоя на изкушението да играе с Йорк в толкова физически взискателна лига и трябваше да изчака, докато мениджърът му напусне, преди да направи първата си изява за клуба. Пълният му дебют дойде през 1990 г., по ирония на съдбата срещу Манчестър Юнайтед, а представянето му донесе остри критики от бившия мениджър на „червените“ Томи Дохърти. „Ако това момче стане футболист от Първа дивизия, моето име е Мао Дзе-дун“, бяха точните му думи.
Осем години по-късно Йорк бе представен на „Олд Трафорд“. Престоят му в клуба ще бъде запомнен с 66 попадения и 32 асистенции в 152 мача във всички турнири. През 2002 година Дуайт преминава в Блекбърн Роувърс за такса от 2 милиона паунда и става голмайстор за сезон 1998/99 със своите 18 попадения. Две години по-късно той подписва с Бирмингам Сити. Йорк записва 13 участия, преди да напусне, за да подпише с австралийския Сидни. Той отбелязва първия си гол за отбора в първия му мач от редовния сезон на А-лига и е назначен за капитан от мениджъра на отбора Пиер Литбарски.
Той води отбора до победа в първия мач от Големия финал на А-лига срещу Сентръл Коуст Маринърс през март 2006 г. За блестящото си представяне е обявен за най-добър играч на Големия финал. Дуайт Йорк е водеща фигура за ФК Сидни, а неговият образ и име са използвани от Футболната федерация на Австралия (FFA) за популяризиране на втория сезон на шампионата. Той се откроява по време на мандата си в клуба, за който записва 22 участия.
През август 2006 г. Дуайт Йорк подписва със Съндърланд за 200 000 паунда. Той беше посрещнат с бурни овации от феновете при дебюта си срещу Лестър Сити, в който влезе като резерва. Първият му гол за клуба дойде срещу Стоук Сити и беше част от клуба, който спечели шампионската титла на Футболната лига за сезон 2006/07. Дуайт Йорк удължи договора си със Съндърланд за една година през юли 2008 г. и изигра 52 мача, в които отбеляза 6 гола, преди да сложи край на кариерата си през 2009 година.
Постиженията на Йорк
Йорк е пример за това какво прави спортът за млад човек от Тринидад и Тобаго. Той има много награди и признания, включително Футболист на годината на Тринидад и Тобаго (2005, 2006), Наградата на главния секретар на Камарата на събранието на Тобаго (2005), Спортна личност на годината на Олимпийския комитет на Тринидад и Тобаго (1998) и Сребърен медал „Колибри“ (1993). Той също така спечели наградата „Златна обувка“ в Англия. Стадионът „Дуайт Йорк“ в Баколет, Тобаго, е кръстен в негова чест, а той е назначен за спортен посланик на страната си благодарение на страхотното му представяне на Световното първенство през 2006 г.
Дуайт Йорк е пример за това как се използва овластяването, получено от футбола, за да се изгради по-добър живот за себе си. Той е добър пример за подражание сред футболистите, идващи от Тринидад и Тобаго и състезаващи се на най-високо ниво в професионалния футбол. И все пак, никоя оценка на кариерата на Йорк не би била пълна без разглеждане на някои други ключови „статистики“.
Другото лице на усмивката на Йорк
Има причина Йорк да нарече автобиографията си „Роден да вкарва“ – и това не е било изцяло свързано с неговите подвизи пред вратата. В разцвета на силите му често се казваше, че е играл с усмивка на лице – и това вероятно също е имало много общо с числата. Например четирите жени, с които твърди, че е спал в рамките на един ден по време на престоя си във Вила. Може би квартетът жени, с които Йорк и бившият му съотборник от Юнайтед Марк Боснич печално купонясваха след пиянска вечер, епизод, който е заснет на видео. Случайните работнички в магазини, на които Йорк веднъж раздаваше билети за коледното парти на Юнайтед. Безбройните други, с които общуваше, когато сякаш почти сам поддържаше таблоидната преса в бизнеса. И това е преди дори да стигнем до по-известните романси.
Списъкът с актриси и модели, с които Йорки бил романтично свързан, е дълъг. Това е доста сложна класация и може би би било честно да се каже, че начинът, по който Йорк изразяваше мъжествеността си в миналото, не е остарял добре. Дори тогава имаше хора, които го критикуваха за разпуснатия му начин на живот. „Спях с по 3-5 жени на ден. Случваше се постоянно. През последните му години в Юнайтед жените непрестанно ме преследваха. Идваха отвсякъде. Някъде там имам деца, които никога не съм виждал. Убеден съм обаче, че едно от тях играе във Висшата лига в момента“, разказа самият той наскоро.
Казано по следния начин: когато дори ти казват да се обуздаеш, вероятно е добър момент да направиш равносметка. Но Йорк е категоричен, че всичките тези ситуации не са се отразили на терена и в никакъв случай не са съсипали кариерата му. „Аз съм напълно отдаден на всичко, което правя: ако купонясвам, купонясвам; ако тренирам, тренирам усилено.“ Но сър Алекс Фъргюсън не мислеше така. Когато си тръгна от Юнайтед, Йорк беше получил ултиматум от шотландския мениджър. Ако си върне формата отпреди 2 години, ще го купи обратно и няма да го пусне, защото е един от най-добрите нападатели. Това обаче така и не се случи и беше малко напомняне, че големите числа, независимо дали на терена или извън него, не винаги водят до всеобщо признание.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Немската машина за голове, която взриви Бундеслигата и накара Байерн да го откупи за рекордна сума
Източник: Актуално
