Каспийско море губи вода с все по-бързи темпове, което заплашва както дейността на пристанищата и петролните доставки, така и популацията на есетра и тюлени. За това предупреждават азербайджанските власти, предава БТА. Най-голямото соленоводно езеро в света има значителни офшорни петролни запаси и от него черпят петрол и газ Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан.
От десетилетия Каспийско море става все по-плитко, но данните показват, че тенденцията се ускорява, посочи заместник-министърът на екологията на Азербайджан Рауф Хаджиев, цитиран от Reuters.
Морското ниво се е понижило с 0.93 метра през последните пет години, с 1.5 м през последните 10 и с 2.5 м през последните 30 години, каза Хаджиев, оценявайки настоящия темп на спад с 20 – 30 см на година.
Отстъплението на бреговата линия променя природните условия, нарушава икономическата дейност и създава нови предизвикателства за устойчивото развитие“, заяви Хаджиев.
Въпреки влошаващите се отношения между Азербайджан и Русия съгласно протокола, подписан между тях, работна група планира да одобри съвместна програма през септември за наблюдение и действия в отговор на проблема.
Москва свързва свиването на Каспийско море главно с климатичните промени, но Азербайджан я обвинява за изграждането на язовири по поречието река Волга, която осигурява 80 процента от водата, вливаща се в Каспийско море.
По думите на Хаджиев, понижаването на водното ниво вече се отразява на живота на населението по крайбрежието и работата на пристанищата. Около 4 милиона души живеят по крайбрежието на Азербайджан, а около 15 милиона – в Каспийския регион като цяло.
Според заместник-министъра, корабите се сблъскват с все по-големи трудности при влизането и маневрирането в пристанището на азербайджанската столица Баку. Това намалява капацитета за товарни превози и повишава логистичните разходи, допълни той.
Намаляване на петролните превози
Транспортирането на петрол и петролни продукти през терминала Дубенди, най-големият петролен терминал в азербайджанските води на Каспийско море, е намаляло до 810 000 тона през първата половина на 2025 г. спрямо 880 000 тона през същия период на миналата година, според Елдар Салахов, директор на Международното морско пристанище в Баку.
Той свързва спада с понижаването на морското ниво, което според него налага провеждането на мащабни дейности по драгиране, за да се гарантира стабилна и непрекъсната работа на пристанището.
През 2024 г. в нефтения терминал Дубенди са били драгирани над 250 000 кубични метра, за да се гарантира, че най-големите танкери могат да влизат без ограничения, каза той пред Reuters.
Заплаха за рибните и тюленови популации
Отстъплението на водите унищожава влажни зони, лагуни и тръстикови полета и застрашава оцеляването на някои морски видове, каза Хаджиев.
Най-голямата опасност е за есетрата – риба, ценена заради хайвера си, която вече е застрашена от изчезване. Тя губи до 45 процента от летните и есенните си местообитания и е отрязана от традиционните си места за размножаване в реките.
Каспийските тюлени също са застрашени от намаляващата морска площ и изчезването на сезонните ледени полета на север, където те се размножават, добави той.
При понижаване на морското равнище с 5 метра тюлените губят до 81 процента от местата си за размножаване, а при понижение с 10 метра те остават почти напълно лишени от подходящи места“, каза Хаджиев.
Източник: Economic.bg
