Гръцкият парламент обяви на 3 септември драконовски мерки срещу миграцията, които увеличават наказанията за нелегалните, търсещи убежище, и ускоряват депортирането им. Това решение беше остро критикувано от агенцията на ООН за бежанците и от правозащитни организациии. През уикенда министърът по миграцията Танос Плеврис представи основните моменти в новия закон, който до дни влиза за гласуване в парламента. Той обяви, че Гърция отказва да приеме 60 000 мигранти от Германия, а вместо това ще се фокусира върху легална миграция с работни визи.
Аргументът е, че гръцките острови са под постоянен натиск на нелегални мигранти, които съгласно новия закон ще бъдат арестувани за непозволено преминаване на границата и държани в затвор до депортирането им. Плеврис посочи, че ще се приемат само мигранти с договори за работа в селското стопанство, строителството или в туристическия сектор.
Целта на консервативното правителство на Кириакос Мицотаки е да подсили гръцкия пазар на труда, на който липсват над 200 000 работници. Редица политици от неговата партия твърдят, че мнозинството от нелегалните мигранти, които ежедневно заливат гръцките острови, оказват натиск върху социалната системата и затрудняват нормалния живот на местните хора.
Много острови, най-вече Крит, се сблъскаха с рязък ръст на пристигащите мигранти, предимно от Северна Африка (Сомалия, Судан, Египет и Мароко).
Според партията на премиера целта на новопристигналите е да продължат пътя си към Германия и няколко други големи европейски страни, а не да работят в Гърция. Германия пък настоява Атина да си изпълни задълженията по европейския механизъм за връщане в първата страна на влизане на мигрантите.
В началото на годината германският федерален административен съд в Лайпциг реши, че депортацията в Гърция на здрави и работоспособни мигранти, които пътуват сами, е допустима, защото там те не са подложени на риск от крайни трудности, въпреки дефицитите на гръцката система за прием. С решението си германският съд отхвърли жалбите на мъж без гражданство от ивицата Газа и на сомалийски гражданин срещу депортирането им в Гърция.
Новото законодателство на Атина поражда сериозни опасения за потенциалното нарушаване на международните стандарти за защита, особено по отношение на депортирането към опасни страни в Африка или транзитни зони.
Критиците предупреждават, че мерките биха могли да доведат до незаконно връщане и да подкопаят ангажиментите на Гърция съгласно международното право.
Правозащитни организации осъдиха гръцкото законодателство като крайно и посочиха, че е предпоставка за институционализиране на расизма и подкопаване на върховенството на закона.
Европейската комисия пък запази мълчание, предвид новата си по-резервирана политика към миграцията. През юли Брюксел дори обяви, че Атина ще получи 450 милиона евро за засилване на охраната на морските си граници. Със средствата ще бъдат закупени 10 модерни патрулни кораба, оборудвани не само за охрана, но и за спасителни операции при бедствия.
Гърция настоява за по-строга миграционна политика на блока, което включва изменения в предстоящия пакт на ЕС за миграцията, който е планиран да влезе в сила в средата на 2026 година.
Редица други държави, като Полша, Германия, Франция и Швеция, също дадоха да се разбере, че вече не са привлекателна дестинация за потоци от чужденци, дори ако бягат от конфликтни зони.
Еврокомисията не може да ги подкрепи официално, защото това би означавало да се откаже от политиката на председателката Урсула фон дер Лайен от предишния й мандат, когато преследваше страните, връщащи мигранти. Затова Брюксел си измива ръцете, като обяснява, че това е вътрешен проблем и ще го решават правителствата.
Миграцията обаче е твърде голям проблем и трудно отделните държави ще го решат сами. Най-малкото, защото чисто юридически има преминаване от една държава в друга. Това означава, че Европейският съюз трябва да пренапише правилата за свободен достъп, придвижване и работа. Само че е необходимо общите закони да бъдат написани просто и разбираемо, така че да могат да се прилагат лесно и да не предполагат вратички за заобикалянето им. Досега много често само изготвилите безкрайните правила и директиви разбираха какво точно са написали.
Източник: Banker.bg
