Приемането на еврото се очертава като ключов, дори повратен момент в икономическата история на България. Това е основният извод от мисията на Международния валутен фонд (МВФ), която посети страната в периода 10 – 23 септември 2025 г. Екипът, ръководен от Фабиан Борнхорст, проведе консултациите по Член IV, срещайки се с представители на правителството, частния сектор и граждански организации. Заключенията очертават едновременно възможностите, които еврото ще донесе, и рисковете, пред които България трябва да се изправи.
Евроинтеграцията – възможност за растеж и доверие
МВФ определя приемането на еврото като „голямо постижение и възможност за укрепване на институциите, засилване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж“. Очакванията са, че влизането в еврозоната ще донесе:
- по-висока институционална надеждност;
- по-голямо доверие от страна на инвеститорите;
- намаляване на валутния риск и транзакционните разходи;
- подобряване на кредитния рейтинг на страната.
Мерките за плавно преминаване – двойно ценообразуване, наблюдение върху цените и информационни кампании – вече са в ход. Според МВФ, ефектът върху цените от смяната на валутата вероятно ще бъде „малък и временен“.
Силен растеж, но и признаци на прегряване
Според прогнозите на Фонда, растежът на БВП ще остане около 3% през 2025 и 2026 г., движен от силното вътрешно търсене. Частното потребление е подкрепено от бурния растеж на кредитирането и фискалното разхлабване.
След период на свиване инвестициите отново набират скорост.
Същевременно обаче търсенето на българския износ се очаква да остане слабо, а текущата сметка – отрицателна в краткосрочен план, което е тревожен сигнал за устойчивостта на растежа.
Инфлация и заплати: нож с две остриета
МВФ прогнозира постепенно забавяне на инфлацията – средно до около 3.5% през 2025 – 2026 г. Но динамиката на заплатите остава ключов фактор. Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ), индексацията в публичния сектор и напрегнатият пазар на труда водят до бързо сближаване на доходите с европейските средни равнища.
Същевременно разходите за труд изпреварват растежа на производителността, а това притиска печалбите на компаниите и усилва натиска върху цените.
Рисковете пред икономиката
МВФ предупреждава за няколко сериозни риска:
- Вътрешни: прекомерното вътрешно търсене може да доведе до прегряване и продължителна инфлация; бързият растеж на ипотечното кредитиране и цените на имотите може да създаде финансови уязвимости;
- Външни: слаб икономически растеж в Европейския съюз, геополитическа несигурност и търговски напрежения могат да забавят българската икономика повече от очакваното;
- Политически: възможно е динамиката на реформите да отслабне след приемането на еврото, което би подкопало ползите от интеграцията.
Фискалната политика – време за дисциплина
Фискалната политика ще остане експанзионистична през 2025 – 2026 г., като дефицитът ще надхвърля 3% от БВП до 2028 г. МВФ препоръчва:
- Затягане на бюджетната дисциплина чрез ограничаване на разходите за заплати и индексацията на социалните плащания;
- Повишаване на приходите чрез разширяване на данъчната основа (повишаване на ставките), подобряване на събираемостта на ДДС, увеличаване на акцизите и данъците върху имотите;
- По-справедливо данъчно облагане – възможност за преминаване от плосък към прогресивен данък, което би намалило неравенствата.
Фондът обръща внимание и на пенсионната система, чийто дефицит се увеличава. Препоръките включват премахване на максималния осигурителен доход и по-силна връзка между вноските и компенсациите.
Финансовият сектор: устойчив, но под напрежение
Банковата система в България остава добре капитализирана и ликвидна, с висока рентабилност. Нивото на необслужваните кредити спада. Въпреки това МВФ отчита нарастващи рискове от:
- бурното ипотечно кредитиране, довело до 15% ръст на цените на жилищата;
- пренасочване на част от кредитите към небанкови институции с по-слаби регулации;
- използване на ипотечни заеми за закупуване на необитаеми инвестиционни имоти.
Препоръката е макропруденциалната политика да остане активна и гъвкава, за да управлява рисковете, свързани с кредитния бум и жилищния пазар.
Структурни реформи за устойчив растеж
МВФ е категоричен: за да се възползва максимално от ползите на еврото, България трябва да ускори структурните реформи. Сред ключовите приоритети са:
- Образование и човешки капитал: подобряване на качеството на образованието, развитие на дигитални и AI умения, стимулиране на иновациите;
- Пазар на труда: активиране на младежите и маргинализираните групи, привличане на чуждестранни работници;
- Инвестиции и инфраструктура: по-добро управление на публичните инвестиции, ускорено изпълнение на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ);
- Управление и институции: засилване на върховенството на закона, борбата с корупцията и прозрачността при обществените поръчки и държавните предприятия;
- Енергетика: преход към по-устойчива и ефективна енергийна система, намаляване на субсидиите за бизнеса и домакинствата и зависимостта от въглища, насърчаване на конкурентен електроенергиен пазар (либерализация).
Еврото е шанс, но и тест за устойчивост
МВФ вижда в приемането на еврото не просто технически акт, а шанс за България да направи скок в развитието си. Но предупреждението е ясно: без реформи и дисциплина страната рискува да се сблъска с макрофинансови дисбаланси.
Силното вътрешно търсене и бързото нарастване на кредитите създават краткосрочен тласък, но и уязвимости. Перспективата за по-висок растеж е реална, ако бъдат проведени смели структурни промени, които да гарантират конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост.
България е на прага на исторически избор. Еврото може да бъде ключът към ново икономическо качество – или изпитанието, което ще извади наяве слабостите на управлението и икономическата политика.
Източник: Economic.bg
