Никола Саркози, бивш президент на Франция, беше осъден за заговор за финансиране на предизборната си кампания с помощта на правителството на полковник Муамар Кадафи. Г-н Саркози бе оправдан по други обвинения.
Съд в Париж призна в четвъртък 25 септември Никола Саркози, бивш президент на Франция, за виновен в престъпен заговор за финансиране на кампанията си през 2007 г. със средства от правителството на тогавашния либийски диктатор полковник Муамар Кадафи.
Саркози, консервативен политик, управлявал Франция между 2007 и 2012 г., бе оправдан по обвинения в корупция и незаконно финансиране на кампания.
Това не е първата присъда за него. Откакто напусна президентския пост, той вече е признат за виновен в корупция, търговия с влияние и нарушения на правилата за изборни разходи по други дела. Освен това бе лишен от най-високото отличие на Франция – Ордена на Почетния легион.
Но решението от четвъртък е може би най-тежкият удар върху наследството на Саркози, тъй като съдът постанови, че той е виновен за опит да достигне най-високия пост във Франция чрез пари от авторитарно правителство.
Председателката на съда, Натали Гаварино, заяви при прочитане на присъдата, че Саркози е позволил на най-близките си сътрудници, „действащи от негово име“, да „получат или да се опитат да получат“ финансиране от Либия.
Саркози бе оправдан по други обвинения — незаконно финансиране на кампания, укриване на присвояване на публични средства и пасивна корупция (за хора, заподозрени в приемане на пари или облаги). Това подсказва, че съдът не е бил убеден в тезата на прокуратурата, че такова финансиране реално е било осъществено.
Саркози, който вече е на 70 години и не заема публични длъжности, все още е уважавана фигура в десницата и запазва известно политическо влияние. По време на тримесечния процес той многократно отричаше да е извършил нарушение.
В хода на делото не бяха представени доказателства за пряка сделка между него и полковник Кадафи, който бе свален и убит при въстание през 2011 година.
Прокурорите обаче обвиниха бившия президент, че е централна фигура в „корупционен пакт“ с либийски представители за прехвърляне на пари към кампанията му през 2007 г. чрез комбинация от банкови и парични преводи, офшорни сметки и фиктивни сделки.
Според прокуратурата схемата е нарушила френските изборни правила, които забраняват финансиране от чужда държава и налагат строг таван на разходите за президентски кампании. В замяна Либия е очаквала икономически сделки, дипломатическо признание и евентуално съдействие от Франция за отмяна на заповед за арест на високопоставен либийски служител, издирван заради взривен френски пътнически самолет през 1989 г., при която загинаха 171 души.
Най-близките помощници на Саркози са пътували няколко пъти до Либия в периода 2005–2007 г., когато той е бил вътрешен министър и когато режимът на Кадафи се опитвал да излезе от международната изолация.
Саркози сам посети Либия малко след като беше избран за президент, а след това прие Кадафи за държавно посещение във Франция – визита, която предизвика силни критики, особено когато либийският лидер разпъна своята бедуинска шатра в градина в Париж.
Присъдата сложи край на дълго и сложно дело, продължило повече от десетилетие и белязано от множество обрати – включително смъртта, само дни преди решението, на Зиад Такиедин, френско-ливански бизнесмен, който твърдеше, че е предал лично милиони в брой за кампанията на Саркози и който бе сред подсъдимите, въпреки че бе избягал във Ливан.
През 2023 г. Саркози бе поставен под формално разследване заради подозрения, че се е възползвал от възпрепятстване на свидетел, след обвинения, че негови съюзници са оказвали натиск върху Такиедин да оттегли показанията си.
Саркози категорично отричаше съществуването на какъвто и да е „корупционен пакт“, твърдейки, че обвиненията са били движени основно от хора, близки до Кадафи, търсещи отмъщение. Под негово ръководство Франция изигра ключова роля в ръководената от НАТО кампания с въздушни удари, довела до свалянето на Кадафи и смъртта му от ръцете на либийски бунтовници.
Адвокатите на Саркози също изтъкнаха, че започналото през 2013 г. разследване е открило малко следи за либийски средства в кампанията му и никакви категорични доказателства, че милиони са били изпратени, както твърдяха някои бивши либийски служители.
Френският закон обаче не изисква прокуратурата да доказва, че корупционната сделка е била реализирана напълно, за да има присъда за заговор – достатъчно е да се докаже, че е постигнато съгласие.
От 1945 г. насам само още един бивш френски държавен глава е бил осъждан: Жак Ширак, който през 2011 г. бе признат за виновен в злоупотреба с публични средства, когато е бил кмет на Париж. Той получи условна присъда.
След като напусна поста, някои от делата срещу Саркози бяха прекратени, но други доведоха до осъдителни присъди.
През 2021 г. той бе признат за виновен, че е търсил информация от съдия по дело срещу него. Присъдата бе потвърдена на обжалване миналата година и той бе осъден на една година домашен арест с електронна гривна. Саркози носеше гривната няколко месеца, но я свали тази година, след като навърши 70 – което според френското законодателство му позволи да поиска условно освобождаване.
Също през 2021 г. той бе признат за виновен в незаконно финансиране на неуспешната си кампания за преизбиране през 2012 г., при която далеч надхвърли допустимите разходи във Франция. Това дело все още е в процес на обжалване.
Четете още: Бившият френски президент Никола Саркози ще носи електронна гривна
Източник: Banker.bg
