След два месеца България ще направи ключовата крачка към пълната интеграция в Европейския съюз – ще стане 21-я член на еврозоната. Считано от 1 януари 2026 г., страната ще използва еврото като платежно средство – в търговските обекти, за онлайн разплащания, в банкова сметка, при получаване на пенсия. В подготовка за новата реалност все повече българи влагат средствата си в банкови сметки, като най-актуалните данни на Българска народна банка (БНБ) към септември сочат, че депозитите на домакинствата са стигнали рекордната 96.3 млрд. лв., а само за един месец са нараснали с 1.8 млрд. лв.
Внасянето им обаче не минава през проверки, а понякога и изисквани документи, като нотариални актове и трудови договори. За да научи повече, Economic.bg се обърна към търговските банки с въпроса как те проверяват средствата, внасяни на каса – какви документи изискват, как оценяват произхода на средствата и как се подготвят за новия валутен режим.
От отговорите им става ясно, че при внасянето на значителни суми в брой, финансовите институции следват разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).
Банките следват общите изисквания, дефинирани в ЗМИП за изясняване произхода на средствата и проследяване на паричните потоци към настоящият момент“, казват от ОББ.
От ДСК също потвърждават, че „банките са задължени да извършват задълбочена проверка за операциите със суми в брой, за което прилагат различни способи“.
Въпросните изисквания включват:
- Идентификация на клиента;
- Извършване на опростена и разширена комплексна проверка, включваща събиране и верифициране на информация за клиента за неговата дейност, извършвани операции, използвани продукти и обем на трансакциите;
- Изясняване произхода на средствата;
- И не на последно място (както и невинаги), допълнителни документи.
При необходимост се изискват и документи, потвърждаващи посочения произход – напр. договори, извлечения, нотариални актове и др.“, казват от УниКредит Булбанк.
Как протича една проверка
В ЗМИП има цяла глава, посветена на комплексната проверка и какво представлява тя. Още в началото ѝ е записано, че такава се прави в три случая:
- При всяко установяване на делови отношения, в. т.ч. дори при откриване на сметка;
- При извършване на операция или сделка, ако стойността ѝ е равна или надвишава 15 000 евро (или еквивалент в друга валута);
- При извършване на операция или сделка в брой, ако стойността ѝ е равна или надвишава 5 000 евро (или еквивалент в друга валута).
Т.е. дори един клиент да иска да открие една обикновена спестовна или разплащателна сметка, банката задължително ще проучи какъв е произходът на средствата.
За суми с равностойност над 15 000 евро клиентите на банката, извършващи депозиране по своя сметка, декларират произхода на тези средства. Банката извършва анализ на представените документи в момента на приемането им“, потвърждават от ДСК.
Прочетете още
Колко време отнема процесът
На въпрос обичайно колко време отнема един такъв процес, от търговските банки споделят, че това зависи от разглеждания случай.
Продължителността на проверката може да отнеме от няколко минути (стандартно) до няколко дни при по-комплексни случаи, когато е необходимо предоставяне на допълнителни документи, анализ на свързани лица и други“, казва от УниКредит Булбанк.
Не е изключено и да се откаже внасянето на средства, ако клиентът не предостави достатъчна информация за тяхната законност. „В практиката на банките в България се случва да бъдат отказвани операции – като преводи, касови операции или откриване на сметки – заради недоказан произход на средства“, посочват от ОББ.
Като основни източници на доход клиентите обичайно посочват спестявания от трудови доходи, продажба на недвижимо имущество, доходи от самостоятелна заетост или бизнес дейност и др.“, допълват от УниКредит.
Източник: Economic.bg
