Асоциацията на банките се обяви срещу данъка върху „свръхпечалбата“, като предупреди, че допълнителното облагане на сектора може да ограничи кредитирането, да влоши условията за клиентите и да се отрази негативно на икономическия растеж.
Според Асоциацията на банките в България не е доказано наличието на „свръхпечалба“, която да оправдава извънредното облагане, а предложеният механизъм поставя и редица правни въпроси.
От организацията изчисляват, че при приемане на промените печалбата на банките на практика ще бъде подложена на трето облагане – след корпоративния данък от 10% и допълнителния глобален данък от 5% ще бъдат начислявани още 33% по новата мярка.
АББ оспорва начина за изчисляване на „свръхпечалбата“
Сред основните възражения е изборът на периода 2020–2025 г. като база за сравнение. Според асоциацията номиналната печалба сама по себе си не показва наличието на извънредна печалба, тъй като финансовият резултат зависи от размера на дейността, капитала, риска, инвестициите и ефективността.
От АББ посочват, че през 2020 и 2021 г. банковият сектор е бил засегнат от пандемията, а през 2022 г. върху резултатите са повлияли значителни обезценки на държавни ценни книжа. Според организацията използването на тази ниска база превръща последвалото възстановяване в привидна „свръхпечалба“.
През 2019 г. печалбата на банките преди данъци е била 0,94 млрд. евро, а през 2025 г. достига 2,15 млрд. евро. За същия период обаче активите им почти се удвояват – от 58,39 млрд. на 116,08 млрд. евро, докато ценовото равнище се увеличава с 41,6%.
Ефект върху кредитите
АББ предупреждава, че допълнителният данък може да намали ресурса за отпускане на кредити и да доведе до по-неблагоприятни условия за домакинствата и бизнеса.
Асоциацията отбелязва, че ипотечните кредити в България са сред най-достъпните в Европа и предупреждава, че ограничаването на кредитирането може да има последици и за икономическия растеж.
Организацията оспорва и твърденията за прекомерни приходи от банкови такси. По цитирани данни на Европейския банков орган средният дял на нелихвения доход в общия доход на банките в еврозоната е 28,6%, докато изчисленията на АББ за България показват 19,5%.
Въпроса за равнопоставеността
Според АББ предложението създава и правни въпроси, тъй като допълнителното облагане се определя според сектора, в който работи дадено предприятие, а не след доказване на наличието на извънредна печалба.
От асоциацията питат защо мярката трябва да обхваща банка, супермаркет, телекомуникационен оператор или застраховател, но не и производствено предприятие със същия размер и ръст на печалбата.
Според АББ това поражда въпроси за равнопоставеността на данъчните субекти и съответствието с Конституцията. Организацията смята още, че мярката може да бъде разглеждана и през европейските правила за държавните помощи, свободата на установяване, движението на капитали и равното третиране.
Асоциацията настоява да бъде направена подробна оценка на въздействието върху кредитирането, банковия капитал, инвестициите, заетостта и държавното финансиране, както и да бъде проведена консултация с Европейската централна банка.
Банките държат 22,6 млрд. евро държавни ценни книжа
Към 31 юли 2026 г. дълговите ценни книжа в балансите на банките са на стойност 22,6 млрд. евро, или 18,8% от активите им.
Според АББ ограничаването на финансовия капацитет на банките може да намали възможностите им да участват в бъдещи емисии на държавен дълг. В такъв случай част от допълнителните бюджетни приходи от данъка може да бъде компенсирана от по-високи разходи за финансиране на държавата, твърди асоциацията.
От организацията изтъкват още, че банковият сектор осигурява работа на над 25 000 души. Към края на юни средната заплата във финансовите и застрахователните дейности е 2065 евро при 1421 евро средно за страната.
АББ предупреждава, че допълнителната данъчна тежест може да засегне инвестициите в технологии, дигитализация и квалификация на служителите, както и поддържането на банковата мрежа в по-малки населени места.
255 млн. евро разходи за еврозоната
Асоциацията отчита и направените от банките разходи във връзка с присъединяването на България към еврозоната. Според нейните изчисления секторът е поел около 255 млн. евро административни и финансови разходи, включително за безплатното превалутиране, без финансиране от държавния бюджет.
От АББ настояват предложението за допълнително облагане да не бъде приемано. Според организацията устойчивите бюджетни приходи трябва да се търсят чрез предвидима данъчна политика и разширяване на икономическата активност, след оценка на дългосрочните последици от предлаганите мерки.
Пълния текст на позицията може да видите тук.
Източник: Banker.bg
