Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови окончателно решение по дело C-479/23, с което налага на Република България тежка финансова санкция в размер на 1.9 млн. евро. Глобата е резултат от близо 4-годишно забавяне при въвеждането на европейските правила за електронно пътно таксуване в националното законодателство.
Какво точно не направи България?
В основата на съдебния спор е Директива (ЕС) 2019/520. Този документ има две ключови цели за единния пазар. На първо място е оперативната съвместимост. Електронните системи за такси (тол системи) в целия ЕС трябва да „говорят“ на един език, за да могат шофьорите да преминават през различни държави, без да се налага да сменят устройства или да се сблъскват с административни пречки.
Страната ни трябваше да приеме промени, свързани с улесняване на трансграничния обмен на данни, така че собственик на автомобил, който не е платил пътна такса в друга държава членка, да бъде лесно идентифициран и санкциониран.
България е била длъжна да приеме тези правила до 19 октомври 2021 г. Въпреки официалните предупреждения на Европейската комисия страната не е успяла да съобщи за пълното транспониране на директивата в продължение на години, което принуди Брюксел да заведе делото през лятото на 2023 г.
Политическа нестабилност и COVID-19
Пред Съда в Люксембург българската страна е представила два основни аргумента, за да оправдае забавянето, но и двата са били категорично отхвърлени.
Като „непреодолима сила“ са били изтъкнати честите разпускания на Народното събрание и невъзможността да се приемат закони. Съдът обаче е напомнил, че вътрешните институционални трудности са проблем на самата държава и не я освобождават от отговорност към европейското право.
Аргументът, че здравната криза е парализирала законодателната дейност също не е издържал. Съдиите посочват, че България не е доказала конкретна връзка между пандемията и точно това забавяне, нито е уведомила Комисията навреме за специфични трудности. Нещо повече – закъснението е продължило дълго след пика на пандемията.
Как е определена сумата?
Първоначално Комисията е настоявала за ежедневни глоби и много по-високи санкции. В хода на делото България поетапно е започнала да приема необходимите наредби и закони, като последните доказателства за пълно изпълнение са представени чак през септември 2025 г.
Припомняме, че миналата година бяха гласувани редица промени в Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата.
Тъй като към момента на решението нарушението вече е преустановено, Съдът не налага текуща глоба на ден, но определя еднократна сума от 1.9 млн. евро като наказание за миналия период. Тази санкция има възпираща функция – тя е сигнал, че държавите не могат да игнорират крайните срокове без последствия. При изчисляването ѝ са взети предвид тежестта на нарушението (засягащо цифровия единен пазар) и платежоспособността на България, измерена чрез нейния Брутен вътрешен продукт.
Освен самата санкция, България е осъдена да плати и всички съдебни разноски по делото.
Източник: Economic.bg
