„За България бюджетният дефицит миналата година не надвишаваше 3% от БВП, като се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация. Въпреки това, от тази година излишъкът над 3% от БВП вече не се обяснява с допълнителни разходи за отбрана. Следователно, в доклада се заключава, че критерият за дефицит не е спазен. Следващата стъпка е Икономическият и финансов комитет да формулира становище относно тази оценка. И след това Комисията ще предложи да се открие процедура при прекомерен дефицит за България. Комисията ще продължи да следи отблизо фискалните развития през следващите месеци. Ще се върнем към нашата оценка на съответствието за всички държави членки в есенния пакет на европейския семестър.“
Това обяви еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис относно препоръката България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. По данни на Евростат дефицитът в обществения сектор е нараснал до 3,5 % от БВП през 2025 г., а в пролетната прогноза на еврокомисията за 2026 г. скача до 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3 на сто от БВП през 2027 г.
„Добрата новина“ от Домбровскис е, че процедурата е прилагана вече към още 10 страни членки: – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния. Към тях сега се добавя не само България, а още Германия, Естония, Латвия и Словения.
Препоръките към България:
– Да продължи да провежда предпазлива фискална политика, като същевременно подсили разходите и готовността за отбрана и гарантира, че всички мерки за смекчаване на въздействието от повишението на цените на енергията са временни.
– Да предприеме мерки за справяне със сивата икономика, за подобряване на събираемостта на данъците и за повишаване на справедливостта на данъчната система.
– Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да увеличи усилията за изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване.
– Да подобри функционирането на публичната администрация. Да подобри ефективността на мерките за борба с корупцията, особено в случаите на корупция по високите етажи на властта. Да повиши качеството и ефективността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и укрепи независимостта и функционирането на регулаторните органи. Да увеличи въздействието и ефективността на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
– Да продължи процеса на декарбонизация на електроенергийната система и да намали зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива. Да насърчи производството на електроенергия от вятър както на сушата, така и в морето, да подобри гъвкавостта на предлагането и търсенето, да модернизира електропреносната мрежа на разпределително ниво и да реформира корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор. Да насърчи модернизацията на системите за централно топлоснабдяване. Да предприеме целенасочени мерки за справяне с енергийната бедност. Да насърчи декарбонизацията на промишлеността. Да насърчи разгръщането на чист градски, обществен и железопътен транспорт. Да подобри устойчивостта към изменението на климата, управлението на водите и управлението на отпадъците.
– Да засили ученето, основано на компетентности и да подобри качеството на преподаването. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението. Да увеличи заетостта на по-слабо представените групи. Да укрепи придобиването на умения, включително участието на възрастни в обучение. Справяне със социалното приобщаване чрез по-добре интегрирани услуги по заетостта и социални услуги, дългосрочни грижи в общността и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да повиши ефективността и достъпността на здравната система чрез пренасочване на ресурси от болнична към извънболнична помощ, намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в страната.
Източник: Banker.bg
