Европейският съюз навлиза в нова фаза на външната си политика след изборната загуба на Виктор Орбан в Унгария. Първите сигнали за промяна вече се виждат в решения, които дълго време бяха блокирани. Сред тях са 20-ият пакет санкции срещу Русия и отпускането на мащабен финансов пакет за Украйна в размер на 90 млрд. евро. И двете мерки бяха забавени месеци наред заради ветото на Будапеща, свързано с енергийни и политически спорове.
Още през декември Европейският съюз взе решение да предостави кредита на Киев, но реалното му изпълнение беше блокирано. Основното условие, поставено от Унгария в края на януари, беше възстановяването на доставките на руски петрол по тръбопровода „Дружба“, чийто украински участък беше повреден след руски атаки. След като инфраструктурата беше ремонтирана и потокът възобновен, Будапеща оттегли възраженията си.
На неформалната среща на върха на 22 април в Кипър, който в момента председателства Съвета на ЕС, посланиците на държавите членки постигнаха предварително съгласие за отпускането на средствата. Очаква се формалното одобрение да приключи в четвъртък, на 23 април. Украинският президент Володимир Зеленски определи решението като „правилен сигнал“, като подчерта, че натискът върху Русия и подкрепата за Киев трябва да вървят паралелно.
Финансовият пакет има животоспасяващо значение за украинската икономика, особено след като Съединените щати са погълнати от конфликта в Близкия изток. Средствата ще бъдат предоставени под формата на два безлихвени заема по 45 млрд. евро през 2026 и 2027 година.
Част от тях – около 28 млрд. евро годишно, са предназначени за военни разходи, а останалите 17 млрд. евро – за покриване на бюджетния дефицит. По оценки на икономисти, без това финансиране Украйна може да остане без средства още през юни.
Размразяване на блокираните решения в ЕС
Промяната в политическата ситуация в Унгария се отрази пряко върху атмосферата в европейските институции. На среща на външните министри в Люксембург, проведена малко след унгарските избори на 12 април, дипломати отчетоха осезаемо различно настроение.
Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви пред „Политико“, че през последните години срещите често са били напълно формални, без реални резултати, защото ветото на Унгария е спирало почти всяка инициатива. Според него, след изборите вече има „по-надеждно усещане“ и очакване за движение напред.
Сред темите, които могат да бъдат активирани, са не само новите санкции срещу Москва, но и въпроси като санкции срещу насилствени заселници на Западния бряг, както и разширяването на ЕС, дълго чакано от страните от Западните Балкани и от съюзници като Молдова. По-активните преговори за членство бяха частично блокирани заради отказа на Будапеща да подкрепи напредъка на Украйна.
Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас също заяви, че трябва да се преразгледат дълго отлагани решения, включително започването на преговори с Киев. По тази тема обаче основната спирачка не беше само Орбан. Въпреки че не изказваха позицията си шумно, редица лидери смятат, че е неразумно да се дават нереални очаквания на страна във война, освен това е необходимо Украйна да изпълни всички условия за членство без да се съкращава процедурата. Последното би било нечестно спрямо останали страни-кандидатки, някои от които чакат от 20 години.
Германският канцлер Фридрих Мерц категорично изключи присъединяването на Украйна към ЕС до 1 януари 2027 г.,за което настоя Зеленски, определяйки ускорената процедура за нереалистична. Той изтъкна, че членство в близко бъдеще е невъзможно, а основен приоритет остава прекратяването на военните действия.
В същото време остават въпросителни около бъдещата политика на новото унгарско ръководство. Очаква се Петер Мадяр да встъпи в длъжност през май, но позициите му по ключови външнополитически въпроси все още не са напълно ясни. Част от дипломатите отбелязват, че подкрепата за него идва от различни политически среди, което може да повлияе на бъдещите решения на Будапеща.
Ограничения пред новия курс на съюза
Въпреки очакванията за промяна, различията между държавите членки продължават да оказват влияние върху външната политика на ЕС. Това се вижда ясно по теми извън войната в Украйна, като отношенията с Израел и ситуацията в Близкия изток.
По време на срещата в Люксембург Испания, Белгия и Словения настояха за прекратяване на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел заради спорни политики и хуманитарната ситуация в Газа. Предложението обаче не получи подкрепа, като Германия и Италия се противопоставиха на подобна стъпка. Германският външен министър отбеляза, че прекратяването на споразумението е „неподходящо“, което показа, че консенсусът в Евросъюза остава труден за постигане дори без намесата на Орбан.
Паралелно с това ЕС финализира и новия пакет санкции срещу Русия. Той включва разширяване на ограниченията в енергийния и морския сектор, както и мерки срещу финансови институции. Над 40 допълнителни кораба ще бъдат добавени към списъка със санкции, като общият им брой достига около 600. Въвеждат се и забрани за услуги като застраховане и техническо управление, свързани с транспортирането на руски петрол.
Около 120 физически и юридически лица, включително 20 руски регионални банки, са включени в новите списъци със санкции. Ограниченията обхващат и криптоплатформи, както и банки от трети държави, които подпомагат търговията със санкционирани стоки. Добавени са и нови търговски ограничения върху стоки на стойност около 930 млн. евро.
Допълнително напрежение създават и енергийните въпроси. Германското правителство съобщи, че потокът на петрол от Казахстан през „Дружба“ към рафинерията PCK в Източна Германия ще бъде спрян от 1 май. Въпреки това властите в Берлин заявиха, че това няма да доведе до значително ограничаване на дейността на съоръжението.
Финансовият механизъм за Украйна също крие доста рискове. Средствата ще бъдат набрани от капиталовите пазари и гарантирани от бюджета на ЕС. Очаква се реалното изплащане да започне в края на май или началото на юни. Предвижда се Украйна да не връща заемите със собствени средства, а те да бъдат покрити в бъдеще чрез репарации от Русия, включително чрез използване на замразени активи на руската централна банка, оценявани на около 210 млрд. евро в рамките на общността.
Развитието на тези процеси показва, че Европейският съюз се опитва да ускори решения, които дълго време са били блокирани. Въпреки това различията между държавите членки и неяснотата около бъдещата политика на Унгария остават фактори, които не може да бъдат прескочени. Да не забравяме и че в Чехия управлява популистът Андрей Бабиш, в Словакия – Роберт Фицо, който се готви да посети Москва за Деня на победата, а в Словения тръмпистът Янез Янша преговаря за правителство.
Източник: Banker.bg
