През 2026 г. България е изправена пред значителни рискове – както заради нестабилността на геополитическата обстановка, така и на вътрешнополитическата. Това се посочва в пролетната макроикономическа прогноза на Фискалния съвет, публикувана в четвъртък. Независимият консултативен орган е изготвил три сценария за развитието на българската икономика през тази година – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен.
Базовият сценарий е реалистичният, с вероятност 60%, докато на песимистичния и силно песимистичния сценарий са оценени с вероятност от по 20%. Следва да се отбележи, че Фискалният съвет не разглежда песимистичния и силно песимистичния сценарий като екстремни, а по-скоро като сценарии с възможност за реализация. При тях мащабът на шоковете е сравним с необходимия цикличен буфер за бюджета. За сравнение, шокът, преживян по време на икономическата криза от 2009 – 2010 г., възлизаше на около 9% от БВП.
Реалистичен сценарий
Базовият сценарий за икономическото развитие през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив. Той се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което ще доведе до забавяне на растежа, дължащо се на класически шок в предлагането, подобен на този от 70-те години на миналия век.
През октомври 1973 г. Организацията на арабските страни износителки на петрол (ОАПЕК) обяви, че налага пълно петролно ембарго срещу страните, подкрепили Израел по време на войната Йом Кипур през същата година. Засегнати бяха Канада, Япония, Нидерландия, Обединеното кралство, Съединените щати, Португалия, Родезия и Южна Африка. През март 1974 г. ОАПЕК отмени ембаргото, но цената на петрола се повиши трайно с близо 300%. Ембаргото от 1973 г. по-късно беше наречено „Първият петролен шок“. Вторият петролен шок настъпи през 1979 г. след Иранската революция.
Шокът в предлагането е събитие, което внезапно увеличава или намалява предлагането на стока или услуга, обясняват от Фискалния съвет. Тази внезапна промяна засяга равновесната цена на стоката или услугата и общото ценово равнище в икономиката. Шокът в предлагането може да доведе до стагфлация поради комбинацията от растящи цени и спадащо производство.
Наклонът на кривата на търсенето определя степента, в която ценовото равнище и производството реагират на шока, като по-нееластичното търсене (и съответно по стръмната крива на търсенето) води до по-голям ефект върху ценовото равнище и по малък ефект върху БВП.
Много важен фактор е реакцията на централните банки. През 70-те години те намалиха лихвените проценти, за да подкрепят растежа, като по този начин допълнително ускориха инфлацията. Сега обаче можем да очакваме, че поне ЕЦБ по-скоро ще запази лихвените проценти без промяна, за да овладее нарастващата инфлация.
Реалистичната прогноза се основава на ключовото предположение, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде сравнително краткотраен, продължаващ най-много до средата на 2026 г., след което се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ. За 2026 г. прогнозираме БВП по текущи цени от 127 млрд. евро и съответно номинален растеж от 9.5%. Реалният растеж е 2.5%, а дефлаторът е 6.8. Хармонизираната инфлация се оценява на средно 4.2% за годината. Реалният растеж отразява значително забавяне в сравнение с 3.1% през 2025 г.
Очаква се темпът на растеж на потреблението да спадне до 11.7% от 14% през 2025 г. Ключов фактор ще бъде по-високата инфлация и ограниченият растеж на реалните доходи.
Инвестициите възлизат на 25.6 млрд. евро, което представлява номинален растеж от 1.4%, но в реално изражение се отчита спад, характерен за шок в предлагането. Отрицателният реален растеж на инвестициите се обяснява с въвеждането на допълнителни регулаторни изисквания и високата база за 2025 г. Тези негативни фактори оказват натиск върху инвестиционната дейност. Прогнозира се спад в частните инвестиции и по-слаб растеж на запасите. Плановете и темпът на изпълнение на проектите по Програмата за публични инвестиции остават силно променливи към момента, посочват от Фискалния съвет.
Очакваме също така значителен отрицателен баланс от -1.36 млрд. евро поради по-висок растеж на вноса спрямо износа – нормална реакция на покачващите се цени на горивата.
Песимистичен сценарий
Песимистичният сценарий предполага, че смущенията в международната търговия, предизвикани от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на годината. Смущенията в доставките на тези суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.
За 2026 г. прогнозираме БВП по текущи цени от 126.7 млрд. евро и съответно растеж от 10.3%. Реалният растеж е 1.9%, а дефлаторът е 7.2. Хармонизираната инфлация е 4.6% на годишна база“, се посочва в анализа.
Според прогнозата, потреблението нараства с 11.6 %. Инвестициите възлизат на 25.4 млрд. евро.
Износът се увеличава до 60.3 млрд. евро (+2.5%), а вносът – до 61.8 млрд. евро (+2.8%), което води до по-голям търговски дефицит от -1.4 млрд. евро.
Силно песимистичен сценарий
Силно песимистичният сценарий е вероятен при предположението за по-тежък и продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на около 60% от потоците през Ормузкия проток. Освен логистичните затруднения се очакват и преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военните операции, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки. Обемът започва да се нормализира едва през първото тримесечие на 2027 г. и това става постепенно.
Вследствие на това несигурността на международните финансови пазари е по-изразена и продължителна, което допълнително засилва негативните икономически ефекти. Предпоставките, на които се основава този сценарий, са, че нашите водещи търговски партньори ще преживеят продължителна и задълбочаваща се стагнация, съпътствана от фискални кризи, ревизия в посока надолу на плановете за частни инвестиции и изплащане на минимални траншове по ПВУ.
За 2026 г. прогнозираме БВП по текущи цени от 125.3 млрд. евро и съответно растеж от 8%. Реалният растеж е 0.5%, а дефлаторът е 7.5. Хармонизираната инфлация е 5% на годишна база.
Потреблението нараства с 11.3%. Инвестициите възлизат на 24.7 млрд. евро, което отразява номинален спад без растеж на частните инвестиции и минимално усвояване на средства от ЕС.
Износът нараства само с 1%, а вносът – с 2%, така че салдото е силно отрицателно.
Източник: Economic.bg
