„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
В исторически план само 10 българи са стигали до най-силното футболно първенство на планетата – английската Висша лига. Един от последните български футболисти, докосвали се до Премиър лийг, е Станислав Манолев. Мъжкар от една порода на изчезване, който не цепеше басма на никого на терена и извън него. А историята му е доказателство за това, че стига да се трудиш здраво, да попиваш знания от всеки и да се възползваш от всеки един шанс, можеш да стигнеш там, където и мечтите не могат да те отведат.
Станислав Манолев – от Благоевград до Висшата лига на Англия
Манолев е роден на 16 декември 1985 година в Благоевград. Развива се в една от най-силните школи – тази на Пирин, като именно там прави и първите си крачки в професионалния футбол. Първата голяма крачка в кариерата му обаче идва през 2005 година, когато е привлечен в Литекс. Гриша Ганчев му подава ръка, защото вижда в него голям потенциал. А в следващите няколко сезона Манолев оправдава това доверие – превръща се в основен играч за успехите на Литекс в края първото десетилетие на новия век, и то още в невръстна възраст.
Гриша Ганчев го взима в Литекс, а Мъри го изгражда като футболист
Манолев е грешникът за Литекс на финала на Купата на България през 2007 година срещу Левски – отбор, на който симпатизира като дете. Година по-късно той се реваншира, отбелязвайки победния гол срещу Черно море на финала за Купата, носейки трофея в Ловеч. А в Литекс има възможността да работи под ръководството на, по негови думи, най-добрия български треньор – Станимир Стоилов.
Именно Мъри шлифова Манолев като футболист и го убеждава, че той има данни за десен бек. Стоилов така го изгражда като футболист, че години по-късно, в европейски клубове, на Манолев му казват, че е завършен играч и е научен на всичко. През 2009 година идва и големият пробив на Манолев към европейския футбол – трансфер в нидерландския колос ПСВ Айндховен, и то за над 3 милиона евро.
Грандиозният трансфер в ПСВ
Литекс прави един от най-силните изходящи трансфери в историята на българския футбол, а Манолев продължава своето развитие зад граница. Макар и още ненавършил 24 години, Манолев вече е в един от най-силните отбори в Европа, а зад гърба си има и мачове за националния отбор на България, и то във времена, когато конкуренцията е убийствена. След 5-годишен успешен период в Нидерландия, включително с евроучастия, Манолев стига и до Висшата лига.
Преминаването във Фулъм и авантюрата в Русия
През 2013 година Станислав Манолев облича екипа на Фулъм, където е и най-добрият български футболист по онова време – Димитър Бербатов. Престоят е краткотраен и не толкова запомнящ се, но Манолев едва ли ще забрави как го вдигнаха от барбекю за дебюта му във Висшата лига. В следващите няколко години Станислав минава през авантюра в руския футбол – играе за отборите на Кубан и Динамо Москва, като остава там до 2016-та, когато решава да се прибере в България.
Изгонен от ЦСКА и готов да премине в Левски, но преминава в Лудогорец
На 31 години, с бременна съпруга, Манолев отхвърля други оферти и се завръща в българския футбол с отбора на ЦСКА. И пак при Гриша Ганчев – човекът, който му подаде ръка в началото на кариерата му. Играе за „червените“ до 2019-та, когато Данаил Ганчев му казва, че Любослав Пенев не го иска в отбора му. Така Манолев разтрогва с ЦСКА, но и предупреждава, че е професионалист – ако получи оферта от Левски, би я приел. Такава действително идва, но от Лудогорец му дават по-хубави условия.
Окачва бутонките там, където ги обува за пръв път
Манолев отказва офертата на Левски, при това за втори път реже „сините“, и приема предложението на хегемона от Разград. Там играе до 2020-та, показвайки че все още има футбол в краката му. Решава да завърши кариерата си там, където я започна – в Пирин. Манолев игра за „орлетата“ до 2022-ра, преди да окачи бутонките. След това се пробва и като президент на родния си клуб, но си тръгва след конфликт с ръководител в Пирин.
Станислав Манолев – един от последните български играчи, които оставяха сърцето си на терена в истинския смисъл на думата. Сърцат играч, мъжкар, винаги прям и директен – характер, какъвто все по-рядко се намира в новата генерация футболисти…
Автор: Стефан Йорданов
Още от „Окачените бутонки“: Българинът от Манакапуру, който победи европейския шампион преди 10 години
Източник: Актуално
