Войната на Доналд Тръмп срещу Иран препуска през американската икономика с цената на зажубено производство за стотици милиарди долари, защото качващите се цени на горивата, нарастващите разходи за заеми и проблемите с веригата за доставки подкопават благополучието на американците. Докато първоначалните оценки на Белия дом показват, че преките разходи за американските данъкоплатци ще бъдат 25 милиарда долара, икономистите предвиждат много по-големи харчове след като се вземат предвид пълните военни разноски и по-скъпото финансиране.
„Обявените бюджетни разходи са само върхът на айсберга“, коментира Линда Билмс – професор от Харвард и експерт по оценка на американските конфликти. „Може да не се усети веднага, може да се закърпи нещо за известно време. Но финансовияат мащаб е такъв, че не може да се прикрива завинаги.“
Конфликтът идва в момент, когато популярността на Тръмп вече е близо до рекордно ниски нива, подхранвана отчасти от влошаващата се криза с разходите за издръжка на живота, която накара много американци да се борят да свържат двата края.
„Войната преобразява икономиката по наистина фундаментални, дълбоки и скъпи начини“, посочва Джъстин Улфърс, професор в Мичиганския университет. „Нито за миг не казвам, че не си струва – това е преценка, основана на това какви според вас са ползите от войната. Но ако искате евтин бензин и повече хранителни стоки, това не е пътят напред.“
Оценката на Пентагона от 25 млрд. долара
Пентагонът е изразходвал скъпоструващи ракети и противовъздушни прехващачи, натрупани през годините по време на конфликта в Персийския залив, което според него, е основният фактор на прогнозата му за военните разходи в размер на 25 милиарда долара.
Похарчените пари за отбрана на Съединените щати скочиха рязко още преди началото на кризата, като Тръмп обяви планове за увеличаване на разходите с около 50% – до 1.5 трилиона долара – между текущата фискална година и 2027-а. В тази сума не са включени последиците от войната с Иран. Пентагонът планира Белият дом да подаде допълнително искане до Конгреса, но сумата все още не е определена.
| Муниции | Цена на бройка | Предвоенни запаси (приблизително) | Използвани във войната (приблизително) | Време за доставка (в месеци) |
|---|---|---|---|---|
| Tomahawk | 2.6 млн. долара | 3,100 | 1,000+ | 47 |
| JASSM | 2.6 млн. долара | 4,400 | 1,100+ | 48 |
| PrSM | 1.6 млн. долара | 90 | 40-70 | 46 |
| SM-3 | 28.7 млн. долара | 410 | 130-250 | 64 |
| SM-6 | 5.3 млн. долара | 1,160 | 190-370 | 53 |
| Thaad | 15.5 млн. долара | 360 | 190-290 | 53 |
| Patriot | 3.9 млн. долара | 2,330 | 1,060-1,430 | 42 |
Макар че компаниите от сферата на отбраната увеличават производството, икономистите смятат, че е далеч по-разумно парите да се изразходят за образование и инфраструктура, които имат по-висок така наречен „мултипликаторен ефект“ и по-голямо въздействие върху просперитета на американците.
Гориво за 35 милиарда долара
Затварянето на Ормузкия проток, през който е преминавалала една пета от световните доставки на петрол преди войната, е повишило цените на бензина в Съединените щати с повече от 50% – до 4.55 долара за галон, което е най-тежкият горивен шок в сравнение с всички икономики от Г-7. С подобен марж е поскъпнал и дизелът – жизненоважен ресурс за индустриалната икономика на Америка – до 5.66 долара, малко под рекордните 5.82 долара за всички времена.
Към 8 май американските потребители са платили допълнителни 35 милиарда долара за бензин и дизел от началото на войната, според университета „Браун“ в Провидънс, Роуд Айлънд. Това се равнява на около 268 долара на домакинство или на цената на хранителните стоки за една седмица.
„Общата стойност на годишния бюджет на НАСА е 25 милиарда долара, така че вече сме я надхвърлили“, отбелязва Джеф Колган – професор по политически науки в „Браун“. „Това плаче за анализ какво друго бихме могли да направим с тези пари, ако не ги харчехме за допълнителни разходи за гориво, свързани с война, която повечето американци сякаш изобщо не искат.“
Изследване, публикувано тази седмица от клона на Федералния резерв на Ню Йорк, установи, че докато домакинствата в най-високата трета по разпределение на доходите почти не са намалили потреблението на бензин, тези в най-ниската сега консумират със 7% по-малко, прибягвайки до споделено пътуване и обществен транспорт, за да се справят с икономическия удар.
Все пак, по-скъпите горива имат нетен положителен ефект за поне една група: американските производители на черно злато. Страната експортира повече от всякога, а износителите са реализирали рекордните 214 милиарда долара през март.
„Хората, които се облагодетелстват, са собствениците на нефтените и газовите кладенци в САЩ, които получават по-високи цени, но те по правило не са бедни хора“, посочва Джоузеф Ганьон от Института за международна икономика „Питърсън“.
Междувременно, реактивното гориво е поскъпнало с повече от 70%, което е увеличило цената на самолетните билети и е оказало огромен натиск върху авиоиндустрията. Войната ускори края на нискотарифния превозвач Spirit Airlines.
200 милиарда долара загубени от по-високите лихвени проценти
В края на февруари, преди началото на конфликта, инвеститорите очакваха Федералният резерв да намали разходите по заеми в Съединените щати с по четвърт пункт два пъти тази година. Но всяка подкрепа, която американските централни банкери биха могли да предоставят, за да облекчат напрежението на слабия пазар на труда в страната, сега изглежда невъзможна, тъй като качващите се цени на горивата водят до най-високата за последните три години инфлация от 3.5% – нива, които значително надвишават целевите 2 процента.
По-ниските лихви подхранват търсенето, увеличавайки инвестициите и потребителските разходи и стимулирайки растежа. Улфърс изчислява, че невъзможността на Федералния резерв да намали лихвените проценти с половин процентен пункт ще окаже значителен удар. „Само този канал води до загуба на продукция на стойност около 200 милиарда долара“, казва той.
По-високите лихви пък струват скъпо на потенциалните американски собственици на жилища: средната им стойност за 30-годишните ипотеки – стандартът в индустрията – сега е 6.37%, в сравнение с 5.98% преди началото на конфликта.
Билмс предупреди, че евентуалният законопроект може да бъде „доста дестабилизиращ“ за данъкоплатците в момент, когато разходите за финансиране на дефицита на правителството на Съединените щати нарастват все повече и повече. „През 2003 г., когато влязохме в Ирак, харчехме 4% от бюджета за лихви по дълга. А сега вече плащаме 15%“, пресмята Билмс.
Нарастващите разходи за пукнатини във веригите за доставки
Месечният индекс на глобалния натиск върху веригите за доставки на Ню Йорк вече е на най-високото си ниво от пандемията от КОВИД-19. Започва да се появява недостиг на някои суровини, докато разходите за транспортиране на метални контейнери по света с краткосрочно предизвестие са скочили.
„Дори при трансатлантическия транспорт от Северна Европа до източното крайбрежие на САЩ, който не спира в азиатски центрове за претоварване или пристанища в Близкия изток, краткосрочните ставки за превоз на товари са скочили с 56% от края на февруари“, информира Питър Санд – специалист по данни за корабоплаването от Xeneta. „Кризата все още е много силна – тя просто е мигрирала от регионално на глобално ниво.“
Остан Гулсби – директор на клона на Федерални резерв в Чикаго, коментира, че въпреки шоковете от ерата на коронавируса, много производители в неговия силно индустриализиран район все още са силно зависими от доставките „точно навреме“. Просто защото „във всеки един момент всички части, компоненти и консумативи не стоят в склад някъде. Те са на камион, на кораб или на самолет, който се изпраща. Така че цената на горивото оказва огромно пряко влияние върху транспортните разходи по веригата им за доставки.“
Предстоящият ефект на домино върху разходите за храни
Икономистите очакват приблизително шестмесечно забавяне докато по-високите цени на дизела се превърнат в забележимо повишаване на цените на хранителните стоки, като нетрайните стоки като плодове, зеленчуци, месо и морски дарове, които трябва да се охлаждат и да се разпространяват бързо, вероятно ще поведат процеса. „Това са, което бих нарекъл канарчето във въглищната мина по отношение на това къде бихме очаквали да видим по-високи цени“, отбелязва Дейвид Ортега- икономист по храните в Мичиганския държавен университет.
Вече има признаци, че по-високата цена на дизела оказва влияние върху разходите за суровини и материали. „Банк ъф Америка“ отчете 7.9-процентен скок на разходите на компаниите за пакетирани храни и напитки през март.
Дизеловият удар ще се задълбочи, защото фермерите ще платят повече за торове. Цената на азотните торове, голяма част от които се произвеждат в Близкия изток, се е повишила с над 30% от началото на войната, което може да намали през следващата година, тъй като селските стопани ограничават торенето, свивайки доставките на храни и увеличавайки разходите.
Очаква се въздействието на войната с Иран върху цените на храните да бъде по-слабо от онова, последвало пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна – жизнено важен доставчик на селскостопански продукти за света. Тогава инфлацията, измерена чрез цените на хранителните стоки, скочи до над 13% през август 2022 година.
Въпреки това, икономистите предупреждават, че това е поредният удар върху сектор, който беше разлюлян от КОВИД, войната между Русия и Украйна, митата и въздействието на имиграционните политики върху предлагането на работна ръка, като всяко от тях подхранва инфлацията за американските потребители.
Цените на храните са се увеличили с около 30% през последните шест години. „Това е поредният шок, с който се сблъска агро-хранителната система през последните няколко години“, каза Ортега. „Тук сме свидетели на нещо като перфектна буря.“
Източник: Banker.bg
