Българската икономика ще нарасне реално с 3% през 2026 г., след което растежът ще се забави до 2.5% през 2027 г. Това прогнозират експертите от Министерството на финансите (МФ) в своята Есенна макроикономическа прогноза, публикувана тази седмица. Справка на Economic.bg в данните сочи, че оценката за тази година е завишена спрямо пролетните прогнози, когато очакванията бяха за ръст съответно с 2.6% през тази и с 2.5% през следващата година.
Данните за първото полугодие вече очертаха посоката. През първото полугодие на 2026 г. реалният БВП на България се увеличи с 2.8%, а за цялата година се очаква да бъде 3%. През 2027 г. растежът на икономиката ще се забави по линия на вътрешното търсене до 2.5%, докато реалния растеж на износа ще се ускори“, пишат от МФ.
Водещ фактор за външната среда остава конфликтът в Близкия изток. „След временно успокояване в края на юни и началото на юли, обаче, конфликтът отново се изостри, пораждайки допълнителен ценови натиск“, допълват икономистите.
Още по-високи цени
Очакванията на МФ са ревизирани в посока нагоре. В Пролетната прогноза оценките бяха за средногодишна инфлация от 4.3% през тази и 3.8% през следващата година, докато сега са за съответно 4.8 и 4%.
Възходящата ревизия основно се дължи на повишението на цените на горивата, което през настоящата година се очаква да бъде по-голямо в сравнение с това от пролетта“, пишат от МФ.
Оттам допълват, че въпреки съществения принос на енергийните стоки, базисната инфлация и в частност услугите запазват водещия си принос за формиране на инфлацията, което произтича от действието на вътрешни фактори от страна на пазара на труда и процеса на реална конвергенция, като може да се очаква и принос по линия на вторични ефекти от повишените цени на енергийните стоки.
Пазар на труда и доходи
При пазара на труда прогнозата остава стабилна. Заетите в икономиката се очаква да се увеличат с 0.5% през 2026 г. и с 0.2% през 2027 г., а коефициентът на безработица да се задържи около достигнатото ниво от 3.4%.
Същевременно ведомството очаква през тази година да се забави ръстът на доходите от труд, като в номинално изражение темпът на повишение ще достигне 8.5%.
През 2027 г., с очакваното забавяне на инфлацията и на растежа на минималната работна заплата, се прогнозира растежът на компенсацията на един нает да се забави до 6.2%. В периода 2028-2029 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает ще продължи да се забавя и ще се задържи малко над 5%“, става ясно от документа.
Дефицит по текущата сметка и кредитиране
Прогнозата за външния баланс се влошава леко спрямо пролетта. Дефицитът по текущата сметка се очаква да достигне 6.4% от БВП през 2026 г. (при 6.2%, заложени напролет), след което постепенно да намалее до 5.1% в края на прогнозния период.
Кредитирането остава силно. В края на 2026 г. общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 15.9%“, отчитат от ведомството.
През 2027 г. плавното забавяне на темпа ще продължи, като вземанията от домакинствата ще се понижат до 14.9%, основно чрез по-нисък растеж на жилищните кредити.
Като основен риск пред прогнозата министерството посочва именно кризата в Близкия изток – допълнителна ескалация би могла да задържи цените на енергоносителите високи за по-дълъг период.
Източник: Economic.bg
