Предложените промени в начина на изчисляване на трудовия стаж и в механизма за определяне на минималната работна заплата не трябва да се приемат „между другото“ – през преходните разпоредби на бюджетния закон. За това призова омбудсманът Велислава Делчева в становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г.
Предвид значимостта на предлаганите изменения за трудовите права на работниците и служителите, считам, че те заслужават самостоятелно обсъждане извън бюджетната процедура, доколкото засягат трайни институти на трудовото законодателство и имат отражение върху упражняването на редица трудови и социалноосигурителни права“, пише Делчева и призовава народните представители да преразгледат текстовете между първо и второ четене.
Според нея, това е „най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега“, затова и трябва отделен дебат, обществено обсъждане и мотивиране, а не въвеждане чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет.
Какво предвиждат промените
С преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета за 2026 г. се изменя чл. 355 от Кодекса на труда, като действащият календарен принцип за изчисляване на трудовия стаж се заменя с изчисляване на база действително отработени часове. За един ден трудов стаж ще се признава денят, в който е изработено пълното законоустановено работно време, а при непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално.
За месец трудов стаж ще се зачита месецът, в който са изработени всички работни дни (при сегашно изискване за най-малко 21 дни при петдневна работна седмица), а за година – 12 зачетени месеца. Създава се и ново правило при повече от едно трудово правоотношение стажът да се изчислява по всяко от тях отделно.
Делчева обръща внимание и на липсата на преходна уредба, която изрично да предвиди, че новият начин на изчисляване на трудовия стаж ще се прилага само за стажа, придобит след влизането в сила на закона. Следва да се отбележи, че такава разпоредба реално има в параграф 12, в който е записано, че:
Трудовият стаж преди влизане в сила на този закон се изчислява съгласно действащите дотогава разпоредби“.
Работещите на 4 часа – с двойно по-малко стаж
Делчева обръща особено внимание на ефекта върху работещите на непълно работно време. При действащата уредба лице, което работи на четири часа дневно в продължение на една календарна година, придобива една година трудов стаж. При предложените текстове за същата фактическа работа ще се признава приблизително шест месеца.
Според омбудсмана това може да засегне значителен брой работници и служители – родители на малки деца, хора с трайни увреждания, пенсионери, учащи се и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за заетост. Общественият защитник посочва, че липсва оценка как промените ще се отразят върху правото на платен годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за стаж и професионален опит, обезщетенията и условията за заемане на длъжности, за които се изисква определен стаж.
Работа на няколко договора
Делчева подчертава, че особени въпроси пораждат и предложените правила за лицата, които работят едновременно по повече от едно трудово правоотношение. Според омбудсмана не е ясно как ще се изчислява трудовият стаж по всяко правоотношение, как ще се прилага ограничението той да не надхвърля календарното време и как работодателите ще определят признатия трудов стаж при наличие на няколко действащи трудови договора.
„Един от най-важните въпроси“
Омбудсманът изразява сериозни резерви и към предложението през 2026 г. да бъде спряно действието на механизма за определяне на минималната работна заплата. Тя подчертава, че подобна мярка трябва да има изключителен характер и да бъде подробно мотивирана, защото засяга доходите на най-нископлатените работници.
Отбелязва още, че едновременно със замразяването на минималната работна заплата законопроектът предвижда увеличение на минималните осигурителни доходи и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което създава риск от нарушаване на баланса между политиката по доходите и осигурителната политика.
Преди приемането на измененията е необходимо да бъдат извършени задълбочена оценка на въздействието, широко обществено обсъждане и анализ на отражението им върху всички права, които законодателството свързва с придобития трудов стаж. Смятам, че това е един от най-важните въпроси в целия бюджетен пакет и заслужава самостоятелна дискусия, а не разглеждане единствено в рамките на бюджетната процедура“, допълва Делчева.
Източник: Economic.bg
