Цените на петрола скочиха на 31 август след като американските сили атакуваха остров в Ормузкия проток, а Иран отвърна с удари срещу американските бази в съседите си, което възобнови опасенията за преминаването на плавателни съдове през Ормузкия проток. Сорт „Брент“ за доставка през ноември приключи търговията си в последния ден на миналия месец на 90.49 долара за барел, а американският WTI за доставка през октомври – на 85.76 долара за барел. Цената на черното злато продължи да пълзи нагоре и на 1 септември, като в 12.22 ч. българско време фючърсните контракти на „Брент“ се търгуваха за 92.13 щ. долара за барел, а на WTI – за 87.80 долара за барел.
След около месец затишие, американските сили проведоха въздушни удари срещу цели в Иран, а президентът Донал Тръмп се похвали, че е направил „на пух и прах“ стратегическия остров Харг. Техеран отговори с атаки срещу Обединените арабски емирства и Йордания.
Черното злато поскъпна незначително през август след нестабилна търговия и цени, влияещи се от усилията за спиране и възобновяване на войната, включително обещанията на Съединените щати да парализират икономиката на Иран. Президентът Доналд Тръмп отхвърли опасенията, че конфликтът изтощава американската огнева мощ, характеризирайки го като „малка война“.
Шефът на звеното за глобалната суровинна стратегия на TD Securities Барт Мелек очаква „цените на суровия петрол да се повишат, тъй като няма признаци, че нормалният транзит през Ормузкия проток ще се възобнови в близко бъдеще.“
Въпреки това износът на горивото продължава през тесния воден път, често с танкери с изключени транспондери, за да не бъдат открити. Производителите от Персийския залив, включително ОАЕ, Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак, успяват да изнасят известни количества барели.
В хода на подновената ескалация на напрежението в Близкия изток, водещи журналисти на „Ню Йорк таймс“ отговарят на въпроси, свързани с конфликта.
Дейвид Сангър, който е главен кореспондент на всекидневника във Вашингтон и следи Белия дом, външната политика, разпространението на ядрени оръжия и националната сигурност, отбелязва, че е трудно да се каже докъде ще стигне Тръмп с войната в Иран, защото той се наслаждава на своята непредсказуемост. Но, според Сангър, всички скорошни индикации сочат, че поне в близко бъдеще е малко вероятно стопанинът на Белия дом да се върне към пълномащабни военни действия, които очевидно не са дали резултатите, които е очаквал. И затова се е върнал към икономически санкции.
Ако обаче има някакво значимо събитие – например иранска атака, при която са убити американци, или голяма кибератака срещу САЩ – това може да се промени. И Вашингтон, изглежда вероятно да запази значително военно присъствие в региона в обозримо бъдеще. Но в случай че демократите се представят силно на междинните избори и спечелят Камарата на представителите или Сената, или и двете, разследванията на войната ще започнат веднага щом поемат контрола.
Йегане Торбати – награждаван репортер на „Ню Йорк Таймс“ с петнадесетгодишен опит в отразяването на теми, свързани с Ислямската република, националната сигурност на САЩ, бизнеса и имиграцията, пише: Когато проследите историята на Иран, ще видите, че режимът там е най-обединен, когато се бори срещу външен враг. Вярно е също, че властите извършиха вълна от екзекуции на протестиращи тази година, често оправдавайки ги с твърдението, че недоволните са помагали на враговете на Техеран. В същото време правителството отговори на мирните протести със смъртоносно насилие в моменти, когато не е имало външни заплахи. Или, в резюме, оценката на Торбати е, че заплахата или съществуването на война помага на правителството по-лесно да оправдае репресивни действия, които е било склонно да извърши.
Стивън Ерлангер – американски журналист, правил репортажи от над 120 държави, който сега е главен дипломатически кореспондент за Европа на „Ню Йорк таймс“, коментира, че и тази война не е успяла да постигне ключови американски и израелски цели. Ормузкият проток вече е блокиран и няма напредък по прекратяването на ядрената програма на Иран, камо ли за производството на балистични ракети и дронове. Ерлангер смята, че Вашингтон не е успял да защити собствените си бази и регионалните си съюзници, вследствие на което доверието в Америка е сериозно засегнато.
Въпреки че американската армия е несравнима, военната мощ не е свързана с успешен стратегически резултат. Съединените щати вече изпитват недостиг на ключови боеприпаси за противовъздушна отбрана, както за себе си, така и за своите съюзници по договора, чието набавяне ще отнеме години. А противници като Русия и Китай ще вземат това предвид.
Нийл Макфаркуар – американски писател и кореспондент на всекидневника по международните въпроси, припомня: Иран заяви, че бъдещата му национална сигурност сега зависи от контрола му над Ормузкия проток. Американците не искат това, но военният ангажимент, необходим за повторното цялостно отваряне на пролива без съгласието на Техеран, би рискувал твърде много американски жертви, за да се счита за осъществим.
Едно от обсъжданите предложения, вдъхновено от договорености на други места по света, е всички осем държави, граничещи с Персийския залив, да създадат консорциум, който да наблюдава търговската дейност в пролива. Съдружието би могло да въведе налог за поддръжка на околната среда на някои от корабите, които преминават през него, което, тъй като технически не е такса, би било законно съгласно международното право. Официални ирански медии са изразили интерес към предложението, но как би реагирал Тръмп, никой не може да гадае.
Източник: Banker.bg
