Правителството представи план за съдебна реформа, който предвижда избор на нов Висш съдебен съвет, по-високи изисквания към магистратите, ограничаване на продължителните командирования и промени в Конституцията. Мерките са част от раздел „Правосъдие“ на Програмата за управление на България за периода 2026–2030 година, представен от премиера Румен Радев и министъра на правосъдието Николай Найденов.
Управленската програма беше приета от Министерския съвет на 12 август. Сред основните ѝ цели са укрепването на държавността, върховенството на правото и възстановяването на доверието в институциите. В областта на правосъдието кабинетът заявява намерение да замени досегашните отделни законодателни промени с единен план с конкретни срокове, политическа отговорност, финансиране и публична отчетност.
Правосъдният министър посочи като една от основните цели прекъсването на зависимостите и нерегламентираното влияние върху съдебната система. Според него в момента съществува възможност да бъде преодоляно натрупваното през годините влияние на олигархични кръгове и да бъде възстановено общественото доверие в независимостта на правосъдието.
Особено значение в тази посока ще има предстоящият избор на нов състав на ВСС. Найденов призова както парламентарните сили, така и съдиите, прокурорите и следователите да подходят отговорно към избора на членовете от парламентарната и професионалната квота. По думите му, новият състав ще има определящо значение за развитието на съдебната система през следващите пет години.
Министърът отправи и предупреждение към магистратите да не се поддават на натиск при гласуването. „Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида“, заяви Найденов и призова представителите на съдебната власт да не се страхуват от хората с влияние в системата.
Като допълнителна гаранция Министерството на правосъдието ще създаде специална форма за подаване на сигнали от магистрати, които са били подложени на опити за въздействие върху избора им за членове на ВСС. Сигналите ще могат да бъдат подавани при пълна конфиденциалност.
Реформата, представена от Найденов, се основава на три основни стълба – легитимност, интегритет и модернизация. Част от мерките ще бъдат реализирани чрез нови изменения в Закона за съдебната власт, които Министерството на правосъдието планира да представи през следващите седмици.
Една от основните промени ще бъде въвеждането на по-високи критерии за магистратите още при постъпването им в съдебната система. Завишени изисквания се предвиждат и при кариерното развитие, заемането на ръководни позиции и оценяването на административните ръководители.
Промени ще има и при атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. Намерението е сегашният модел да бъде заменен с по-адаптивни критерии, които да дават по-точна представа за действителната работа на конкретния магистрат.
Сред ключовите задачи е и провеждането на прозрачни процедури за избор на нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Въпросът е пряко свързан с обновяването на ВСС, тъй като именно кадровият орган има централна роля при процедурите за ръководители на върховните институции в съдебната власт.
Правителството възнамерява да ограничи и продължителните командирования на магистрати. Според Найденов този инструмент е бил използван като начин за заобикаляне на конкурсното начало и може да създава зависимости. Предвиждат се и нови механизми за по-справедливо определяне на възнагражденията в съдебната система.
Кабинетът смята обаче, че част от натрупаните проблеми не могат да бъдат решени единствено с промени в Закона за съдебната власт, поради което възнамерява да започне дебат и за изменения в Конституцията. Правителството заявява, че предложенията ще бъдат съобразени с границите на правомощията на обикновено Народно събрание.
Една от обсъжданите идеи е промяна на начина, по който се обновява ВСС. Целта е едновременно да се осигури приемственост в работата му и да се ограничи възможността политическото влияние да определя състава и решенията на кадровия орган.
Предвижда се и т.нар. отблокиращ механизъм, чрез който да се избегне ситуация, при която членове на институции продължават да изпълняват функциите си дълго след изтичането на мандата. Проблемът с настоящия ВСС беше поставен от новото правителство още при встъпването му във властта през май, когато ресорният министър обяви намерение да бъдат ограничени правомощията на съвета с изтекъл мандат.
Сред предложенията са още конституционни възможности за оспорване на актове на ВСС и по-силни механизми за предсрочно освобождаване на негови членове при тежко и системно неизпълнение на задълженията. В професионалния дебат ще бъдат включени също бъдещата роля на следствието и правомощията на Инспектората към ВСС.
Найденов подчерта, че конституционните изменения не трябва да бъдат приемани единствено с гласовете на управляващото мнозинство. Според него трайна промяна на модела изисква по-широко политическо и професионално съгласие.
Премиерът Румен Радев определи правосъдната реформа като необходимо условие за функционирането на демократичната държава. Той добави, че през годините темата се е превърнала от необходима институционална промяна в политически лозунг, а резултатите са загуба на обществено доверие, спорни назначения, продължително действащ ВСС с изтекъл мандат и усещане за липса на справедливост.
Радев посочи като примери и станалите известни през последните години казуси „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, както и проблема със „смачкани“ дела и безнаказаността при злоупотреби. И изтъкна, че държавата трябва да бъде способна не просто формално да поддържа съдебни институции, а действително да гарантира справедливост.
При представянето на програмата премиерът обяви и още една планирана конституционна промяна – възстановяване на правомощието на президента сам да избира състава на служебното правителство. Според Радев сегашният модел трябва да бъде променен заради проблемите, до които е довел на практика.
Източник: Banker.bg
