Япония има желание и готовност да допринесе за развитието на българската инфраструктура, като приложи своите технологии и опит в строителството на мостове и обновяването на пътища. Това заяви посланикът на Япония у нас Н. Пр. Чикахиса Суми по време на среща с вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев в Министерството на финансите (МФ).
България е вратата към Европа и Япония може да помогне за утвърждаването на свързаността ѝ към континента. Имаме желание и амбиция да отдадем своя принос като развием важни инфраструктурни проекти с японска технология. За построяването на мостове и обновяването на пътища имаме ноу-хау и необходимите знания. Ще бъдем много благодарни, ако имаме възможност да ги приложим в България“, каза посланик Суми.
Той изтъкна стратегическата роля на България като външна граница на ЕС и възможността страната да почерпи опит от една от най-развитите държави в областта на инфраструктурата.
Интересът на японската страна към българската транспортна инфраструктура не е нов. През юни 2025 г. България представи пред японска делегация конкретни железопътни проекти, за които се търсят алтернативни модели на финансиране и публично-частно партньорство. Тогава зам.-министърът на транспорта Любен Нанов съобщи, че съвместно с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е подготвен списък с потенциални проекти. Сред тях са три железопътни тунела през Стара планина, интермодалният терминал в Русе, удвояването на жп линията Пловдив – Свиленград – турска граница, както и интегрираното управление на цялото трасе. В срещата участваха представители на 19 водещи японски компании и правителствени организации, а японската страна заяви подкрепа за участието на свои компании в инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа.
Припомняме, че през 2025 г. японската консултантска компания PADECO се включи в консорциум с българската Project Planning & Management в търга за предпроектното проучване на третия мост над Дунав при Русе – Гюргево. Българо-японското обединение беше сред общо 11 международни кандидати в процедурата. Впоследствие за изпълнител беше избрана Egis Romania, която трябва да определи оптималното местоположение и техническо решение за новия пътен и железопътен мост, довеждащата инфраструктура и прогнозната стойност на бъдещото строителство. Самото изграждане на съоръжението обаче предстои на следващ етап, след приключването на проучванията и осигуряването на финансиране.
Това оставя отворена възможността при бъдещите процедури за реалното строителство отново да се появят международни обединения, включително с българско и японско участие. Към момента обаче няма обявена процедура или заявено конкретно българо-японско партньорство за строителството на моста.
Конкурентни предимства
Суми и Донев подчертаха дълбоката връзка и история между двете държави и потвърдиха възможностите за разширяване на търговските и икономическите връзки, които се развиват в области като електрониката, изкуствения интелект и високите технологии.
Желанието и амбицията на България е японските инвестиции да станат още повече, защото имаме конкурентни предимства сред страните от Югоизточна Европа, не само като ресурс, но и като хора“, заяви министър Донев.
Публично-частните партньорства – начин за свиване на дефицита
В отговор на предложението за инфраструктурно сътрудничество Донев прие протегнатата ръка и посочи, че именно публично-частните партньорства са един от начините за намаляване на държавния дефицит, което е сред големите предизвикателства пред правителството в момента.
Той даде заявка държавата да надгради ангажиментите, поети по време на посещението на Румен Радев в качеството му на президент през 2025 г. в Япония, когато двете страни подписаха декларация за стратегическо партньорство.
Източник: Economic.bg
