Промишлени гиганти в Германия възраждат култовия дебат за по-дълго работно време четири десетилетия след като германските металургични работници спечелиха един от най-ожесточените трудови спорове в следвоенната история на страната, за да си осигурят 35-часова работна седмица. Ръководители на водещи индустриални компании, включително на „Мерцедес-Бенц“ и на производителя на инструменти „Щил“, призоваха служителите да работят 40 часа седмично без допълнително заплащане, с мотив, че високите разходи за труд подкопават конкурентните позиции на страната.
„Трудът тук стана твърде скъп по международните стандарти“, коментирал Мартин Брудермюлер – председател на надзорния съвет на „Мерцедес-Бенц груп“, пред германския вестник „Ханделсблат“, добавяйки, че страната е загубила своето „предимство в производителността пред важни конкуренти“. „Трябва сериозно да обмислим връщане към 40-часовата работна седмица“, смята той.
Разходите за труд в Германия са сред най-високите в Европейския съюз. Един работен час в производството струва 49.50 евро – с 47% повече от средния размер за ЕС от 33.70 евро и три пъти повече отколкото в Унгария, където струва 15.60 евро. Въпреки че германските раблотници са по-продуктивни от своите източноевропейски колеги, разходите за труд на единица продукция, са се увеличили значително по-бързо от 2023 г. насам, отколкото в предишни години, според проучване на IMK – мозъчен тръст, финансиран от германските профсъюзи.
Призивите за връщане към 40-часова работна седмица идват преди индустриалните синдикати да започнат последните си преговори за заплатите през октомври. 35-часовата работна седмица беше въведена постепенно в продължение на повече от десетилетие, след спор през 1984 г., при който десетки хиляди металургични работници в бившата Западна Германия организираха седемседмична стачка за по-кратко работно време.
Днес 35 часа седмично е колективно договореният стандарт за около една пета от германските служители, концентрирани във водещи промишлени сектори, включително автомобилостроене, машиностроене, черна металургия и стомана. Във всички тях средната продължителност на работната седмица е 37.8 часа. Германците работят по-малко часове годишно от служителите в почти всяка друга икономика на ОИСР, въпреки че сравнението е повлияно силно от високия дял на заетите на непълно работно време в страната.
Онова, което превърна десетилетен спор в спешен дебат за конкурентоспособността, е задълбочаващата се криза в германското производство. След като в края на 2017-а достигна своя пик, германският промишлен продукт е спаднал с повече от 15%, тъй като производителите са засегнати от последователни шокове в цените на енергията, засилващата се конкуренция от Китай, американските мита и революционното преминаване към електрически превозни средства.
По данни на „Евростат“, промишленото производство на Германия днес не е по-високо, отколкото е било през 2005 г.
Високите разходи за труд някога са били компенсирани от други привлекателни страни на Германия за работодателите, включително политическа стабилност, силна инфраструктура, квалифицирани работници и гъсти индустриални клъстери, според Маркъс Берет – глобален управляващ директор на консултантската компания Roland Berger. Но тези предимства са били подкопани точно когато разликата в разходите със страните от Източна Европа и отвъд нея е ерозирала.
„Що се отнася до разходите за труд, не говорим за разлика от 10 или 20 процента (с конкурентните икономики). В някои случаи става въпрос за три или четири пъти“, казва Берет.
Досега заетостта в германското производство е намаляла много по-бавно, оставяйки около 6.5 милиона души на работа в сектора, въпреки стръмния спад на производството. Но Берет очаква по-нататъшни загуби на работни места.
„Ако събера това, което знам от отделните компании, очаквам, че ще се окажем с по-малко от 5 милиона души, заети в производството“, предупреждава той
В момента всеки месец в производствения бранш изчезват около 12 000-15 000 работни места, а големи работодатели като Фолксваген вече са дали да се разбере, че много повече позиции в Германия ще трябва да бъдат съкратени.
За онези, които успеят да запазят работата си, увеличаването на работното време може да стане неизбежно, твърдят икономисти. Мартин Вердинг – член на Германския съвет на икономическите експерти, казва, че механизмите, които производителите някога са използвали, за да компенсират високите разходи за труд – като например използването на временни работници, наети от агенции, които могат да бъдат освободени по време на периоди на по-слабо търсене – вече не са достатъчни.
„Днешните предизвикателства станаха толкова големи, че тази гъвкавост вече не стига“, коментира той. Преминаването от 35 на 40 часа без допълнително заплащане би увеличило работното време с 14%, като същевременно би оставило седмичните разходи за заплати непроменени. Дебатът за работното време е „много повече от символична политика“, добавя Вердинг.
IG Metall – най-големият и най-мощен профсъюз в Германия с над 2.2 милиона членове, отхвърля предпоставката, че фабриките са ограничени от твърда 35-часова работна седмица. Надин Богуславски – изпълнителен директор на IG Metall, отговарящ за колективното договаряне, и член на надзорния съвет на „Мерцедес“, заяви, че споразуменията с работодателите вече позволяват на компаниите значителна гъвкавост на решенията да увеличават или намаляват работното време.
„Твърдата 35-часова работна седмица, която понякога се цитира, просто не съществува в компаниите, които познавам“, твърди Богуславски. Освен това, IG Metall е готова да участва в намирането на персонализирани решения за фирми в затруднено положение, добавя тя.
В основата на дебата е фундаменталното несъгласие между синдикатите и работодателите по темата дали по-дългите работни часове няма да унищожат работни места, като разпределят фиксирано количество работа сред по-малко хора, или да ги запазят, като направят германските фабрики по-конкурентоспособни.
Богуславски твърди, че една от ключовите причини, поради които синдикатът IG Metall се е борил усилено за 35-часовата работна седмица през 80-те години на миналия век, е била „да привлече повече хора на работа“ чрез разпределяне на наличната работа сред повече служители. „Ако се промени това и се увеличат работните часове до 40 на седмица, независимо дали тези допълнителни часове са платени или неплатени, обикновено са нужни по-малко работници“, предупреждава тя.
Икономисти като Вердинг обаче възразяват, че количеството налична работа не е гарантирано и зависи от конкурентоспособността на фирмите. Ако по-ниските разходи за труд на единица продукция направят германските фабрики по-конкурентни, компаниите биха могли да запазят производството и работните места, които иначе биха се преместили в чужбина или биха изчезнали, твърдят те.
Дали натискът за по-дълго работно време ще попадне в дневния ред на преговорите между синдикатите и работодателите тази есен не е ясно. Асоциацията на работодателите в металургичната промишленост Gesamtmetall отказа да коментира призивите за премахване на 35-часовата работна седмица, позовавайки се на „вътрешни съображения“.
През февруари тази година канцлерът Фридрих Мерц се обърна към промишлени групи в Източна Германия и заяви, че „балансът между работа и личен живот и четиридневна работна седмица няма да са достатъчни“, за да се поддържа сегашното ниво на просперитет на страната, призовавайки хората да „работят по-усърдно“.
А Берет се опасява, че политическият и общественият дебат все още не са достигнали мащаба на кризата, пред която е изправена германската индустрия. „Много хора живеят в различна реалност, когато става въпрос за това, което ни предстои“, обобщава той.
Източник: Banker.bg
