Икономическият растеж на Турция ще се забави тази година, според експерти от ОИСР: БВП ще се увеличи с 3,4% след 3,6% през 2025 година. Тази тенденция се дължи до голяма степен на строгата парична политика на Турската централна банка – лихвеният процент беше запазен на 37% на 22 април и регулаторът няма планове да го понижава засега.
Комбинация от системни проблеми, от прекомерни тарифни ограничения до ниска заетост сред жените, също забавя растежа.
Икономиката на Турция ще нарасне с 3,4% през 2026 г. и с 4% през 2027 г., според прогнозата на ОИСР за страната. През 2025 г. БВП се е увеличил с 3,6 процента. Очаква се забавяне на растежа, отчасти поради строгата парична политика на Турската централна банка. Трябва да се отбележи, че паузата в намаляването на основните лихви е продължителна: през април регулаторът отново я запази на 37 на сто.
Сред ключовите опасения, посочени от Централната банка, са високите цени на енергията поради войната в Близкия изток и геополитическата несигурност.
Изявлението на регулатора, публикувано след срещата, за първи път от няколко месеца силно
сигнализира за евентуално повишаване на лихвите, тъй като инфлационните рискове се засилват.
През март, според Turkstat (статистическия институт на страната), инфлацията в Турция е била 30,8 проценат. Това е доста под пиковите нива от предходните години (през 2022 г. цифрата достигна 85,5%), но все още значително над целевото ниво от 5 на сто. През февруари ръстът на потребителските цени се оценяваше на 31,5 на сто.
При тези нива, намаляването на лихвите може да заплаши с ново ускоряване на инфлацията, отбелязва Световната банка. Заслужава да се отбележи, че анализаторите като цяло хвалят подхода на турския регулатор към паричната политика и признават „междинните“ успехи в борбата с бързото покачване на цените.
Високите инфлационни очаквания остават сериозен проблем за турската икономика:
според последните данни домакинствата очакват инфлацията да се повиши до 49,8% в рамките на една година. Делът на тези, които очакват инфлацията да намалее през следващата година, спадна до 15,14% през март от над 20% през февруари.
Централната банка се бори с наследството от своята неконвенционална парична политика (която включваше понижаване на лихвите, докато инфлацията се покачваше) от няколко години, но досега не е успяла да закотви очакванията – те остават изключително чувствителни към външни шокове. Световната банка очаква инфлацията да достигне 28,3% до края на годината, докато МВФ прогнозира 28,6 процента.
Анализатори от ОИСР отбелязват, че
турският икономически растеж е възпрепятстван не само от икономически фактори, но и от системни проблеми.
Например, нивото на тарифните и нетарифните бариери в Турция е по-високо от средното за света, което възпрепятства свободната търговия и конкуренцията, които биха могли да подобрят качеството на турските продукти.
Организацията обръща внимание и на ситуацията на пазара на труда.
Турция има най-ниския процент на заетост сред страните от ОИСР, отчасти поради значителната разлика между половете. Всъщност прегледът показва, че Турция използва недостатъчно значителна част от работната си сила. Експертите също така посочват несъответствието между уменията, които младите специалисти носят на пазара на труда, и търсенето от страна на работодателите като отделен проблем.
Предвид външната несигурност, без структурни реформи, Турция ще се затрудни да премине от „растеж на всяка цена“ към устойчиво икономическо разширяване, смятат анализаторите.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
