Данък от 33% върху свръхпечалбите, по-високи данъчни оценки на имотите и нов акциз за мощните автомобили са сред мерките, които предизвикаха най-силна съпротива срещу данъчните промени на кабинета. Опозицията предупреждава за нова данъчна тежест, проблеми за инвеститорите и риск част от разходите да бъдат прехвърлени върху гражданите.
Властта защитава промените като начин за увеличаване на бюджетните приходи и ограничаване на сивата икономика.
Данъчният пакет за 2027 г. отвори нов фронт между управляващи и опозиция. Правителството предлага комбинация от нови и по-високи налози, промени в местните данъци и мерки за увеличаване на събираемостта, но паралелно с това залага и на данъчни облекчения за семействата с деца, по-висок праг за регистрация по ДДС и стимули за инвестиции в технологии.
Според Министерството на финансите пакетът трябва да осигури устойчиво увеличение на бюджетните приходи и да ограничи сивата икономика. Представените предложения включват промени в седем данъчни закона и по данни на ведомството се очаква да донесат около 1.4 млрд. евро допълнителни приходи.
От опозицията обаче виждат в част от мерките това, което управляващите отричат – увеличение на данъчната тежест върху бизнеса и гражданите.
Най-тежкият спор – 33% върху свръхпечалбата
В центъра на сблъсъка е еднократният данък от 33% върху свръхпечалбата през 2027 година. Той ще се прилага върху частта от печалбата, която надхвърля с повече от 20% средната годишна данъчна печалба на конкретното предприятие за периода 2020–2025 година.
Мярката ще засегне банки, застрахователи, презастрахователи, телекоми, обменни бюра, дружества за бързи кредити и търговци на храни с поне пет обекта. Според Министерството на финансите именно тези сектори концентрират около 60% от реализираните свръхпечалби.
Правителството представя налога като временна мярка, която ще се прилага само за 2027-а. Предвижда се също около 90% от дължимия данък да бъде събран авансово.
Временният характер на мярката обаче въобще не успокоява критиците. Теменужка Петкова от ГЕРБ атакува предложението като допълнителна тежест за бизнеса. Според нея подобен налог може да засегне компании, които са постигнали по-високи резултати чрез инвестиции, оптимизиране на разходите и добро управление. Тоест компанията ще бъде наказана, защото е печеливша. Тя постави и въпроса за предвидимостта на данъчната политика за инвеститорите.
Критиките на „Продължаваме промяната“ са в друга посока. Асен Василев не отхвърля самата идея за облагане на свръхпечалбата, но предупреждава, че при подобни режими компаниите могат да започнат да променят начина, по който структурират и отчитат печалбите си. По думите му, ако облагането не е достатъчно добре защитено срещу подобни практики, печалбите могат да бъдат изнесени или преструктурирани така, че очакваните приходи да не се реализират.
Спорът вече не е само дали държавата трябва да събира повече приходи, а и дали новият данък ще постигне заложения фискален ефект, без да промени поведението на засегнатите фирми.
Имотите – промяна, която може да стигне до милиони собственици
Другата голяма тема са данъчните оценки на недвижимите имоти. Предложението предвижда увеличение с 30% през 2027 г., с още 35% през 2028 г. и с още 35% през 2029 година. На практика това означава удвояване на оценките за три години.
Управляващите обясняват промяната с дългогодишното разминаване между данъчните оценки и реалните стойности на имотите. Самото увеличение на оценката обаче не означава автоматично двойно увеличение на данък сгради. Ставките се определят от общинските съвети и местните власти ще имат възможност да ги коригират.
Точно тук е една от най-сериозните критики на опозицията. Асен Василев заяви, че ако държавата увеличава данъчните оценки, трябва да се промени и начинът, по който се определят местните налози, така че гражданите да не бъдат поставени пред автоматично по-висока тежест. Според него повишаването на оценките само по себе си не е проблем, ако едновременно с това бъдат намалени съответните ставки.
От ГЕРБ също атакуваха предложението, като предупредиха, че на практика до 2029 г. данъчната оценка ще бъде удвоена. Според критиците това може да се превърне в увеличение на местните данъци, ако общините не предприемат компенсиращи мерки.
Правителството подчертава, че новите оценки няма да участват при изчисляването на такса битови отпадъци. Но въпросът за данък сгради остава пряко свързан с решенията на всяка община.
Мощните автомобили и електромобилите
Нов акциз се предлага и за автомобили с мощност над 250 киловата. При новите автомобили той ще бъде 10 000 евро плюс 10 евро за всеки киловат над прага, а при употребяваните – 5000 евро плюс 8 евро за всеки допълнителен киловат.
Мярката предизвика особено силна реакция от „Демократична България“, тъй като според партията в обхвата могат да попаднат и мощни електрически автомобили.
Йордан Иванов постави въпроса дали подобен подход не противоречи на политиката за насърчаване на електрическата мобилност. Според него мощността на електромобила не показва разхода на гориво, тъй като при електрическите автомобили няма традиционното потребление на бензин или дизел. При това положение дали критерия за мощност трябва да е еднакъв за всички видове задвижване или да бъдат въведени отделни правила?
ДДС прагът – подкрепа, но и нов спор
Сред малкото мерки, които срещат по-широка подкрепа, е увеличаването на прага за задължителна регистрация по ДДС. Той трябва да се повиши от около 51 300 на 75 000 евро.
Мярката би намалила административната тежест за част от малките предприятия и стартиращите фирми. От ДБ и ПП обаче настояват правителството да отиде още по-далеч и прагът да бъде увеличен до максимално допустимите 85 000 евро.
Паралелно с това се предвижда задължително електронно фактуриране при местни доставки, което трябва да започне реално от 2028 г. след изграждане на необходимата информационна система. Целта е НАП да получава по-добра информация за оборотите и да се ограничат ДДС измамите.
„С едната ръка дават, с другата взимат“
Една от основните политически критики към пакета е, че управляващите едновременно предлагат облекчения и нови тежести.
Предвижда се увеличаване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания, както и възможност за приспадане на определени разходи за здравни, образователни и спортни дейности. Министерството на финансите представя тези мерки като подкрепа за семействата и като инструмент за изсветляване на дейности като частните уроци и спортните занимания.
Опозицията обаче поставя въпроса дали тези облекчения няма да бъдат частично компенсирани от останалите промени. Критиката е, че едни граждани могат да получат данъчно облекчение, докато други да бъдат засегнати от по-високи местни данъци или косвено от по-високите разходи на бизнеса.
Хазартът – обща посока, различия в детайлите
Най-голямо съгласие между управляващи и опозиция има по отношение на ограничаването на рекламата на хазарт. Правителството предлага практически пълна забрана на рекламата, като остават определени изключения, свързани със спортното спонсорство и рекламата върху спортни съоръжения и екипи.
Опозицията обаче настоява текстовете да бъдат затегнати. Теменужка Петкова предупреждава за риск част от бизнеса да се насочи към сивия сектор, ако контролът не бъде достатъчно ефективен.
Божидар Божанов също заяви, че ще следи за практическото прилагане на забраната. Асен Василев посочи пропуски, свързани с рекламата около пунктовете за залози и с изключенията за спортни съоръжения.
Големия въпрос остава бюджетът
Най-широката критика към пакета идва от ДБ, които разглеждат не само отделните данъци, а цялостната бюджетна стратегия.
Мартин Димитров настоява за по-нисък бюджетен дефицит и определя предложените приходни мерки като част от недостатъчно ясна цялостна стратегия. От ДБ предлагат и поетапно въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба, за да се насърчат инвестициите.
Оттук идва и основният политически сблъсък около данъчния пакет. Правителството представя предложенията като комбинация от повече приходи, контрол върху сивата икономика и целеви облекчения. Опозицията вижда риск от увеличаване на тежестта върху бизнеса, собствениците на имоти и определени потребители, както и недостатъчна яснота как тези приходи ще се впишат в общата бюджетна политика.
Предложенията тепърва ще преминават през парламентарно обсъждане и могат да бъдат променени между първо и второ четене. За домакинствата и бизнеса обаче въпросът е по-прост – не само колко ще събере държавата, а кой в крайна сметка ще понесе разхода.
Източник: Banker.bg
