Джон Ленън се счита за един от най-влиятелните членове на The Beatles, но соловата му кариера след разпадането на групата остава най-слабата в сравнение с тази на Джордж Харисън и Пол Маккартни, твърди публикуван музикален анализ. Корените на проблема се крият още в дните на групата. Повлиян от Боб Дилън, Ленън е искал музиката му да носи истинско послание, а не само търговски привлекателни мелодии. Именно затова „Help!“ е сред любимите му собствени композиции – не заради звука, който е напълно в стила на The Beatles по онова време, а заради автентичността на текста. „Просто пеех „помощ“ и го исках. Не ми харесва много записът, харесва ми песента“, сподели той.
Снимка: Getty Images
По времето на ранните им записи музикантите от Ливърпул са били истински сърцеразбивачи и това е означавало постоянно писане на песни за влюбването – тема, която Ленън е познавал добре, но не е искал да прекарва цялото си време, превръщайки ги в празни звуци. Напрежението между честността и комерсиалността го е дразнило постоянно. „Не бяхме толкова открити и честни, когато нямахме властта да бъдем такива. Трябваше да внимаваме. Трябваше да си намалим косите, за да напуснем Ливърпул. Трябваше да носим костюми, за да се появим по телевизията. Трябваше да правим компромиси“, каза той.
Още: Наркотиците и The Beatles: Една тъжна история с предизвестен край
Докато Маккартни е бил напълно доволен да пише музика, която кара хората да танцуват и пеят, Ленън е искал да отиде по-навътре. В по-късните им албуми това е ставало все по-очевидно – той се е бунтувал, издавайки песни, които не харесва, и крайно саботирайки записи, които е намирал за недостатъчно искрени.
Снимка: Getty Images
Една от песните, която никога не е искал да записва, е „Ob-La-Di, Ob-La-Da“ на Маккартни. „Джон Ленън дойде на сесията наистина замаян, тотално изключен от нещо или друго, и той [Маккартни] каза: „Добре, ще правим „Ob-La-Di, Ob-La-Da“, спомня си звукорежисьорът Ричард Лъш. „Ленън отиде направо до пианото и удари клавишите с невероятна сила, два пъти по-бързо от преди, и каза: „Ето го! Хайде!“ Беше наистина раздразнен“.
Още: „Мисля, че Джон Ленън беше гей“: Шокиращото признание на Йоко Оно
Издаването на „Revolution 9“ – която Ленън е нарекъл предсказание за бъдещето на музиката, но е много по-вероятно да е проява на звукова бунтарщина – е показало окончателно, че той е приключил с писането на песни с единствената цел да бъдат търговски успешни.
Солова кариера
Снимка: Getty Images
Когато групата се разпадна, Ленън го прие като знак, че може да започне да пише музика, по-подходяща за честния подход, към който винаги е бил склонен. Като солов изпълнител и с Plastic Ono Band, той не се е притеснявал да поляризира аудиторията и дори е признавал, че е щастлив да накара слушателите си да се чувстват неудобно, стига това да е означавало поставяне на най-автентичното му „аз“ в центъра на музиката. Песните „Imagine“, „Working Class Hero“ и „Mother“ са или мнениеобразуващи, или безкомпромисни, или разтревожващи.
Обсебеността му от смисъла обаче е оставила мелодията на заден план – и макар че има много музиканти, правили смислена музика без закачлив припев, когато е сравняван с бившите му колеги, музиката му не достига същото ниво.
Още: Джон Ленън се страхувал от подслушване: Изгубено интервю разкрива подробности
Ринго Стар може да бъде оставен настрана, тъй като никога не се е смятал за особен автор на песни. Маккартни – сам и с Wings – и Харисън – като солов изпълнител и като част от Traveling Wilburys – са създали музика, гранично съперничеща на наследството на The Beatles, докато Ленън не се е доближил до същото ниво.
Снимка: Getty Images
Дори посланията в песните му невинаги са достигали целта. „Imagine“ бива едновременно превъзнасяна като една от най-великите политически песни, писани някога, и критикувана като лицемерна – Ленън, милионер, на когото нищо не му е липсвало, е проповядвал за живот без притежания. Steely Dan са уловили тази критика с началния си куплет.
Авторът на анализа цитира и Джон Лайдън – макар че по онова време той е говорил за Джо Страмър: „Не можеш да бъдеш шампанско-социалист“ – присъда, приложима според анализа и към Ленън, пише БГНЕС.
Източник: Актуално
