Тази вечер в Бургас – от 18.00 часа – в културен център „Морско казино“ се открива експозицията „Дух и материя. Златарското изкуство по българските земи“, в която ще бъдат представени и щампи на икони от хартия от светогорски и български манастири. Изложбата е част от стратегията на Бургас да спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2032 г., показвайки богатството на духа и културната идентичност на региона в европейски контекст. За изложбата разговаряме с колекционера – Антонио Василев, който е приел за своя мисия да показва накити, бижута и други ценности на българите от времето на Възраждането.
Защо сте избрали изложбата да се нарича „Дух и материя“?
– Духът, както и всеки символ, се материализира в предмета – в накита, а той може да бъде направен от злато, сребро, украсен с полускъпоценни камъни. Може да е с различни изящни мотиви, може да е филигран, с живачна позлата, със седефи, с карнеоли. Тези накити са показвали статуса на българската жена. И колкото по-красиви, по-изящни и по богати на украса са били тези накити, толкова по-високо е била тя в обществото. И пафтата също е била ценен накит – съпругът е трябвало да дари съпругата си с нея, като тя се е носела не само за украса, но и като символ, пазещ детеродната зона. И отново – в зависимост от финансовите възможности на мъжа – и пафтата е била с различна изработка.
Но като че ли от народните песни оставаме с усещането, че за всеки годеж и сватба подготовката е била с години именно за да може бъдещата булка да е с най-хубавите накити.
– Да, човек е давал и мило, и драго, за да може любимата му да има най-красивите накити, които той е можел да си позволи.
Има ли неща в експозицията, които не сте показвали до този момент?
– За първи път за публиката в Бургас ще бъде показана колекцията от щампи икони върху хартия от светогорски и български манастири.
Експонатите от „Златарското изкуство по българските земи“ са около сто, което е страшно малко в сравнение с колекцията, която съдържа над 2000 предмета, но ние – колекционерите трябва да се съобразяваме с пространството, което ни се предоставя.
Сред старинните накити от колекцията Ви, която сте предоставили днес в рамките на експозицията, са украшения, изработени в занаятчийски центрове като Чипровци, Враца, Видин, Сливен, Панагюрище, Пазарджик и Тетевен. Град Бургас, като че ли, остава някак-си встрани…
– В Бургас, разбира се, е имало занаятчийници, но в колекцията съм събирал такива предмети – образци на балканското изкуство, които да са от по-изявените, даже бих казал от най-изявените занаятчийски центрове – не само за региона, но и като цяло за Европа.
Говоря за балканско изкуство, имайки предвид, че то е създавано не само на територията на България, но и в съседните държави – Гърция, Турция, Сърбия и, разбира се, Македония, която в никакъв случай не трябва да пропускаме, защото там етнографията е много сериозно застъпена и е много пищна, и много красива.
Ще ви дам един пример – в колекцията си имам колани от Дедеагач. Някога този град е бил български, сега е гръцки. В старите книги пише, че за определен период от време между 1700 г. -1800 г. там е имало българско население, пише и колко процента са били турците, гърците.
Имате и експонати – кутийки за амулети. Какво представляват те?
– Амулетите по принцип се правят за деца и са против уроки. Най-редкият и най-интересният е така нареченият амулет „нокът“. Първоначално за амулет се е използвал истински нокът от орел, тъй като тази птица се е приемала за храмово животно, та дори и до днес двуглавият орел продължава да е символ на Цариградската патриаршия. Тогава нокътят се обличал със сребро и злато.
Малко по-късно златарите са започнали да правят голям нокът от сребърна сплав, като после към него се добавяли и мъниста и лети монети – накити с живачна позлата, като общото им предназначение било хубавата жена, която ще ги носи, да не я хващат уроки. И кутийките за амулите нарочно са се правели от сребърна сплав, за да са много лъскави – с идеята да отблъскват зли очи.
Откъде идва тази традиция с кутийките за амулети?
– В България тя идва от Мала Азия през мюсюлманските триъгълни муски. Християните ги виждат и започват да правят подобни кутийки. Любопитното е, че те поставят отгоре образа на някой светец, а вътре слагат ценни за тях неща – може да е пътна икона, но може да е кичур от косата на любимия човек или на децата – нещо, което да носят близо до сърцето си, когато са на път или на гурбет.
И най-интересното е, че тук ставаме свидетели на смесване на три неща – на елементи от мюсюлманството, християнството и на езичеството. И това си е съвсем нормално – ние и до днес сме запазили мартеница, която си е езически обичай.
– В Бургас със сигурност хората са познавали тази практика – когато са на път, в открито море, да носят образа на онзи светец, който ще ги пази. Дали тази вечер в експозицията бургазлии ще могат да видят покровителя на своя град – Свети Николай Чудотворец?
– А освен на Бургас той е покровител и на банкерите. И да – днес той ще може да бъде видян на една стара щампа икона. На нея са изобразени и сцени от живота на светеца. Тя е истинска рядкост не само за България, но мисля, че и за Гърция. И си е рядко попадение за всеки един колекционер.
С каква мисъл бихте искали да си тръгнат днес посетителите от „Морското казино“, след като разгледат експозицията?
– Бих се радвал, ако си тръгнат с гордост от това, че сме българи – че сме съумели да съхраним обичаите си, част от нашия бит и култура. Част от историята си. И това не е благодарение на мен, а на хората, които са събирали и запазили тези предмети. Така че трябва да сме горди с род и родина, защото го заслужаваме.
Източник: Banker.bg
