Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран, който избухна на 28 февруари 2026 г., достигна критична патова ситуация в края на април. Това, което започна като интензивна военна кампания, целяща неутрализиране на ядрените и ракетни способности на Иран, еволюира във война на икономическо изтощение. Повече от два месеца по-късно Ормузкия пролив се превърна в основна сцена на глобална „игра на нерви“, подлагаща на изпитание издръжливостта на американската политическа система, устойчивостта на глобалния енергиен пазар и оцеляването на иранската държава, коментира Al Jazeera.
Докато министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет твърди, че по-голямата част от конвенционалния флот на Иран е на дъното на океана, тактическата реалност в Персийския залив е далеч по-сложна. Иран използва стратегия за „мозаечна“ отбрана, разполагайки рояци от малки моторни лодки с екипажи от двама до шестима души, които продължават да тормозят товарните кораби с относителна безнаказаност, както можем да научим от англоезичния ирански официоз Tehran Times. Американският Съвет за международни отношения посочва, че въпреки операция „Епична ярост“, американското разузнаване изчислява, че Иран е запазил приблизително 40% от предвоенния си арсенал от дронове и 60% от капацитета на ракетните си установки.
САЩ отговориха с масивна морска блокада на иранските пристанища. Анализът на разходите и ползите обаче е в полза на Техеран, който води асиметрична война. Иранските ударни дронове струват между 20 000 и 50 000 долара, докато ракетите-прехващачи, използвани от САЩ и техните съюзници в Залива, надхвърлят според източници на The Time Magazine 4 млн. долара за изстрел.
Войната предизвика най-значителното
сътресение на глобалните енергийни пазари
в съвременната история. Тъй като Ормузкият пролив е практически затворен за неутрален трафик, голяма част от 20% от световния петрол и 20% от доставките на втечнен природен газ са блокирани. В еврозоната производствената активност навлезе във фаза на свиване, страдаща от рязко растящите производствени разходи и внезапния енергиен „данък“ върху доходите. От другата страна на Атлантика производствената активност в САЩ показва измамен ръст, който се дължи до голяма степен на „паническо купуване“ и предварително презапасяване от компании, опасяващи се от по-дълбоки смущения във веригата на доставки.
Човешката цена в Иран достига катастрофални нива. По информация на базираната в Англия персийскоезична телевизия Iran International иранският риал се срина отново, а годишната инфлация при храните скочи до над 112%, за някои стоки достига до 200%. В Техеран и други големи градове основни стоки изчезват от трапезата, тъй като стават недостъпни за домакинствата с по-ниски доходи. Минималната месечна заплата спада до еквивалента на около 104 долара, оставяйки милиони работници без възможност да си осигурят стоки от първа необходимост. Този „модерен глад“ се задълбочава от наложеното от държавата прекъсване на интернет – най-дългото в историята – което съсипа поминъка на предприемачи и търговци в селските райони, разчитащи на дигитални платформи за търговия.
Конфликтът налага
драматично пренареждане на регионалните съюзи
Докато Обединените арабски емирства и Израел остават стратегически обвързани, се появява ново „пресичане на интереси“ между Саудитска Арабия, Катар, Турция, Египет и Пакистан, посочва американският Съвет за външна политика. Иран допълнително вдигна залозите, като превърна географията в оръжие, намеквайки за уязвимостта на подводните кабели за данни. Няколко подводни кабелни системи, обслужващи държавите от Залива, са струпани в тясното трасе на пролива. Прекъсването тук не само би спряло петрола, но и би прерязало дигиталния гръбнак на глобалната икономика, причинявайки широкообхватни щети на финансовите пазари и комуникациите.
Президентът Доналд Тръмп удължи примирието с Израел и Ливан, сигнализирайки за желание за „сделка“, но същевременно поддържа публична позиция „без бързане“. Анализаторите обаче предполагат, че часовникът всъщност може да тиктака по-бързо за Вашингтон. Ангажирането на три ударни групи самолетоносачи в Близкия изток е неустойчиво, предвид дългосрочните приоритети в Индо-Тихоокеанския регион, посочва Съвета за външна политика. Освен това растящите цени на бензина и призракът на инфлацията представляват сериозна заплаха за вътрешната политическа стабилност преди изборите през ноември. Макар Иран да има „предимството на домакина“, икономиката му е в критична точка. Строго прилаганата морска блокада може да доведе до пълен икономически колапс, ако износът на петрол, включително дейностите на „флота в сянка“, бъде напълно прекъснат.
Популярно е мнението, че Тръмп затъна в блатото на една война, която му носи само негативи. В същото време Иран се появи, на огромна цена, като
изгряваща глобална сила
наред със САЩ, Русия и Китай, както пише самата иранска преса. Като превърна успешно в оръжие най-чувствителната морска точка в света, Техеран демонстрира, че дори отслабена армия може да диктува условия на суперсила. Докато глобалната икономика се носи към рецесия, светът чака да види дали дипломацията може да намери път през най-опасните води на планетата.
За САЩ, ЕС, Иран, страните от Персийския залив и останалата част от света обаче авантюризма на Тръмп увеличава значително заплахите пред икономическото развитие, създавайки и допълнителна политическа нестабилност. Иранците са под санкции от десетилетия, а войната потиска, вместо да усилва иранското демократично движение вътре в страната. Иранският режим сега е по-силен отвсякога, и както посочва бившия директор на MI-6 Алекс Янгър в интервю за The Economist, войната удължава изкуствено живота му. Според Янгър най-големият враг на иранската Революционна гвардия е мира, докато войната й развързва ръцете.
Междувременно светът се насочва към нова икономическа криза. Колко щети могат да понесат американската, европейската и световната икономика и какъв е прагът на търпимост на Тръмп, чийто стратегически интерес според много от анализаторите не е да държи войски в Близкия изток, а да сдържа Китай? Във войната на изтощение побеждава този, който може да понесе повече болка. Но който и да е победител, „победата“ му ще се окаже пирова.
Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
