Украйна вече произвежда милиони високотехнологични дронове годишно, докато цяла Европа – със своите тромави линии за конвенционални боеприпаси – остава далеч от оборотите на намиращата се във война държава. Този контраст между традиционните мощности, проектирани за статичните фронтове на Студената война, и скоростта на модерните технологични иновации подчертава фундаменталната криза на западните индустрии. Те остават затворници на модел, изграден за миналото, докато настоящето изисква децентрализация, софтуерна гъвкавост и масово производство на „умни“ системи, които традиционната индустрия просто не е програмирана да създаде.
Геополитиката и технологиите вече не са паралелни светове, а една обща реалност, в която скоростта на иновациите определя националния суверенитет. Това стана ясно по време на дискусия за бъдещето на отбранителната индустрия, в която водещи експерти очертаха фундаментална промяна: навлизаме в петата индустриална революция, движена от изкуствения интелект и децентрализираното производство.
Разговорът по време на The Sound of Money разкри дълбок разлом между логиката на установените отбранителни корпорации и реалностите на съвременното бойно поле – разлом, който се запълва от стартъпи и технологични компании от нов тип.
Петата индустриална революция: по-бърза от всяка друга
„Ако трябва да намерим исторически аналог на момента, в който живеем, трябва да се върнем до откриването на огъня“, смята Доброслав Димитров, създател на българската технологична компания за сигурност Raisen.
За първи път в историята промяната е толкова радикална и толкова бърза, че нямаме вградени институционални механизми да я усвоим.
Нещата се променят толкова бързо в рамките на толкова малко време. Нямаме време да се напаснем към новите реалности.“
Димитър Димитров от Wiser добавя конкретност към абстракцията и дава още един пример с Украйна: „Докато софтуерните решения се обновяват на всеки осем седмици, хардуерните – на всеки дванадесет.“
За инженери, свикнали с ритъма на Силициевата долина, където обновяванията понякога са по 12 пъти на ден, тези числа все още звучат бавно. За традиционната отбранителна индустрия те са революция.
Мартин Дановски, изпълнителен директор на София Тех Парк, въвежда трето измерение – асиметричността. Не само скоростта, но и непропорционалността между действие и реакция е дефинираща черта на новата реалност. Именно тук геополитиката и технологиите са се преплели по начин, по-видим от всякога досега.
Анатомия на институционалния провал
Традиционните американски и европейски отбранителни програми са функционирали с цикъл на разработка от средно 16 години – от заявка до приемане на въоръжение. Димитров илюстрира абсурдността: когато САЩ са поръчали дадена технология, iPhone все още не е съществувал. Когато са я получили, тя е остаряла.
Ако ти разработваш нещо 16 години, до момента, в който го придобиеш, освен да го дадеш на скрап, друго не се сещам какво може да направиш с него“, коментира Доброслав Димитров.
Паралелът с космическата индустрия е показателен. НАСА подготвя ракета пет години, докато частната SpaceX изстрелва по три на седмица. Инженерният талант, казва Димитров, е мигрирал масово в цивилния сектор.
Докато по времето на Студената война въоръжените сили са привличали огромен дял от научния и инженерния потенциал, последните 35 години, от падането на Берлинската стена насам целият, този талант е отишъл в цивилния сектор.“
Резултатът е структурна невъзможност: старите отбранителни компании просто не разполагат с хората, необходими за разработване на технологиите, от които се нуждае съвременното бойно поле.
Нова аритметика на войната
Димитър Димитров добавя още щрихи към бързоразвиващата се реалност с нова порция числа.
Преди 2 – 3 години на 10 квадратни километра са били използвани може би 50 – 60 дрона. Към днешна дата са около 600 на ден за 10 квадратни километра.“
Десеткратното увеличение за по-малко от три години не е само количествена промяна. То сигнализира за качествена трансформация в логиката на войната. Дроновете вече не са специализирано оръжие – те са консуматив. А консумативите имат своя производствена и икономическа логика, напълно различна от тази на изтребителите и самолетоносачите.
Асиметрията на разходите
Иранският дрон Shahed струва около 50 000 долара. Ракетата Partiot, необходима за неговото унищожаване, струва около 1.5 млн. долара – а понякога са необходими четири. САЩ могат да произвеждат около хиляда такива ракети годишно. За три седмици конфликт изстреляха 2000. Математиката е безмилостна.
Единственият начин да противодействаме на подобно нещо е, ако самият ти имаш подобен начин на организиране на своите дронове – координирани помежду си, изцяло автономни рояци, които изпълняват конкретни задачи“, обяснява Доброслав Димитров.
Тази асиметрия, предупреждава още той, не е временна военна аномалия. Тя е устойчива структурна реалност. Утрешното бойно поле ще изисква способността да координираш стотици или хиляди автономни платформи едновременно.
Обратният трансфер: от гражданския сектор към армията
Исторически отбранителният сектор е бил донор на технологии към цивилния свят: интернет, GPS, микровълновата печка – всички са военни изобретения. Днес посоката е обърната.
Живеем в нова парадигма – обратен технологичен трансфер. Гражданският сектор изпреварващо създава технологиите, а отбранителният сектор в значителна степен се превръща в адаптор“, коментира Мартин дановски.
Именно затова, смята той, не е нужна отделна екосистема за отбранителни иновации. Нужен е силен катализатор, насочен към вече изградените иновационни структури.
Имаме ключови компоненти налице в България: капитал, стартъп среда, подкрепа от държавата. Трябва да ги активираме за новата реалност.“
Конкретен знак за тази активация: миналата година е отключен капитал в размер над 80 млн. лева по мярка за безвъзмездно подпомагане на технологичната модернизация на български компании в сферата на отбраната и двойната употреба.
Европейският съюз и стратегията, която липсва
ЕС разполага с над десет вида финансови инструмента, но не е направил ключовата връзка между стратегия за европейска отбрана, нуждите на НАТО и индустриалните капацитети на отделните държави, посочва Дановски.
Доброслав Димитров е по-категоричен:
Европейският съюз не прави нищо смислено. Всичкият инструментариум на 95% ще отиде в установената индустрия, която не е способна да създаде способностите за утрешния ден.“
Проблемът, казва той, е политически: парите се насочват към традиционните индустрии по съображения, свързани със заетост и политическо влияние, а не за изграждане на реални военни способности.
Технологичният суверенитет: да се специализираш, не да се затвориш
На въпроса за технологичния суверенитет Дановски отговаря с прагматизъм: той не означава затворена верига, а стратегическа специализация.
България трябва да избере няколко критични точки – микроелектроника, роботика или нещо друго – и да стане наистина добра в тях“, смята той.
Димитър Димитров добавя геополитическото измерение: „Синергията между високотехнологичната индустрия и традиционната отбранителна индустрия, обединението на инженерната мисъл от Изток и Запад – тази пресечна точка е именно в България.“
Илюзия е обаче, че проблемът е само технологичен:
Без обща армия и общо командване Европейският съюз не може да защити нито обществата, нито бизнесите при реален конфликт. НАТО невинаги ще успее навреме“, коментира Дановски.
Източник: Economic.bg
