Макар и предпазливо, повечето социолози и анализатори предвиждат ниска (някои дори рекордно ниска) избирателна активност на предстоящите президентски избори. А този показател е ключов не само заради конституционното изискване за участие над 50 на сто с оглед излъчване на победител на първи тур. Това, колко българи ще отидат до изборните секции на 25 октомври, до голяма степен ще определи вероятния изход от вота – защото ще даде отговор на въпроса чии привърженици са пуснали бюлетина и за кого – а и по-дългосрочната политическа перспектива.
Тези избори са в много отношения особени от гледна точка на факторите, които ще обусловят нивото на активността. На първо място, от 20 години насам първият тур на изборите за президент неизменно е съвпадал с друго гласуване (за местни органи на власт през 2011 г., на национален референдум през 2016 г. и за Народно събрание през 2021 г.) Сега
такъв допълнителен стимул за участие няма,
което дава основание да предполагаме, че активността ще бъде по-ниска в сравнение с и без това рекордно ниското участие през 2021 година (около 2 млн. 700 хил. на първи тур).
На второ място, за пръв път втората и четвъртата (по численост на групите в парламента) партии нито издигнаха свои кандидати, нито обявиха официална подкрепа за някои от претендентите. Като се отчита спецификата на нагласите на техните избиратели, много вероятно е значителна част от тях въобще да не излязат да гласуват.
Трето, според повечето наблюдатели надпреварата се отличава с един ясно изразен фаворит (действащият президент Илияна Йотова), което също ще окаже влияние на активността, най-малкото на първия тур, макар и по противоположни причини за двете водещи двойки. Част от тези, които симпатизират на Йотова, може би ще си кажат, че победата е в кърпа вързана и без тях, а някои от потенциалните избиратели на Гюров и Кандев, особено от по-меката периферия, биха преценили, че всичко е загубено.
На четвърто място, поне до момента не се забелязва съдържателен сблъсък на държавнически визии. Официалната надпревара тръгна под знака на две компроматни кампании (помилването на „петричкия Ескобар“ и трагедията на Петрохан), а това едва ли ще допринесе за засилване на интереса.
Посочените обстоятелства породиха
рядко срещано съгласие между социолозите,
които засега предвиждат крайно ниска активност, поне на първия тур. Теоретично е възможно, ако дистанцията между първите и вторите не е особено голяма, интересът да се събуди за втория тур, но към настоящия момент такива индикации няма. Ако се потвърдят прогнозите за активност между 2 и 2,2 млн. гласували, това до голяма степен ще предопредели резултатите на отделните кандидатски двойки, респективно за подкрепящите ги партии. Впрочем, степента на мобилизиране на партийните електорати е много важен индикатор за изходните позиции, от които партиите ще навлязат в годината на изключително важните следващи местни избори.
В това отношение всяка от политическите формации би понесла специфични последици от предполагаемата ниска (или крайно ниска) избирателна активност. Най-леки биха могли да бъдат ефектите върху двете партии, които не се включиха в състезанието (ако изключим негативните последици от подобно „дезертьорство“). При тях вероятно ще има някакви косвени социологически данни каква част от избирателите им са отишли до урните и за кого са гласували, но
преки изводи за състоянието на ГЕРБ и ДПС няма да са основателни.
Особено интересен индикатор ще бъде нивото на участие в традиционните бастиони на ДПС, защото ще даде допълнителна информация дали ръководството на партията е дало неявно указание да се подкрепи дадена двойка (най-вероятно Йотова-Вълчев, освен ако офанзивата на властта срещу Делян Пеевски не ескалира). При всяко положение, ако активността наистина е около 2 млн., едно от логичните обяснения ще бъде, че преобладаващата част от избирателите на ГЕРБ и ДПС са предпочели „да отидат за гъби“.
Това на свой ред означава, че преобладаваща част от тези 2 млн. гласове ще бъдат разпределени между избирателите на „Прогресивна България“, ПП-ДБ и „Възраждане“, като има вероятност за определено възстановяване и на електоралния потенциал на БСП. Това са партиите, които изглеждат най-пряко въвлечени в предстоящото състезание, без да подценяваме останалите под чертата МЕЧ и „Величие“ (издигнали своите партийни лидери). Въпреки че пряко сравнение с парламентарните избори през април не е напълно обосновано, нека припомним, че тогава ПБ, ПП-ДБ, „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и БСП получиха общо около 2 млн. и 300 хил. гласа.
Привидното съвпадение на гласовете от април и очакваната активност в края на октомври обаче не бива да подвежда. Вероятността всички изброени формации просто да повторят резултата си от парламентарните избори е крайно ниска, въпреки че всяка от тях има сериозни основания да се стреми към максимално висок резултат. Най-малкото, по обичайна традиция, всеки ще се хвали, че е подобрил (или поне повторил) постижението си.
Най-деликатно е положението на управляващите от „Прогресивна България“,
които едва ли ще повторят феноменалното постижение от април. Степента на мобилизация на този електорат (заедно с вече твърде скромните възможности на БСП), и може би привличането на част от клиентелата на ГЕРБ, ще определи резултата на двойката Йотова-Вълчев. Ако се оправдае прогнозата на Андрей Райчев, че на първи тур действащият президент ще получи около 1 млн. и 100 хил. гласа, това би могло да има няколко възможни (и допълващи се) обяснения.
Първо, че управляващите не са успели да мотивират (или да организират) целия си електорален потенциал. Тепърва ще трябва да се установи дали става дума за липса на политически стимул или за симптом на по-трайно разочарование, а също и за възможно връщане на част от избирателите към традиционните им предпочитания (БСП и „Възраждане“). Съпоставянето на гласовете за Йотова и за Костадинов може да изясни дали „Възраждане“ са успели да си върнат част от избирателите, подкрепили Румен Радев през април – цел, която те ожесточено преследват през последните месеци, критикувайки „Прогресивна България“, че не изпълнява предизборните си обещания.
Второто възможно обяснение е, че БСП, въпреки тясната си връзка с Илияна Йотова, не е успяла да се възстанови от катастрофата на парламентарните избори и това дава лоша перспектива на партията в годината на местните избори.
На трето място,
резултатите в някои от градовете с все още силно влияние на ГЕРБ
(като Бургас и Стара Загора), както и в районите, досега доминиране от ДПС, ще подскажат каква част от клиентелата на тези две партии реално се пренасочва към управляващите.
Що се отнася до ПП-ДБ, техният сумарен потенциал наистина се очертава около 400-450 хил. гласа (какъвто резултат Андрей Райчев предвижда за двойката Гюров-Кандев), а евентуалното му надвишаване би потвърдило предположенията, че част от избирателите на ГЕРБ и на по-малките десни партии са намерили достатъчно основание да се включат в изборите.
Ако обаче реалната избирателна активност на 25 октомври съществено се размине (нагоре или надолу) с прогнозите за 2-2,2 млн. гласували, това ще означава, че протичат съществени промени в политическите нагласи на българите, които ще изискват допълнително изследване и обяснение.
Източник: Banker.bg
