Рекордно високите температури обхванаха голяма част от Западна Европа тази седмица, докато поредната гореща вълна за годината достига своя пик. Във Франция броят на удавените рязко нарасна, тъй като хората търсят спасение от жегата в реки и канали, а хиляди домакинства останаха без електричество, след като екстремните горещини предизвикаха авария в северозападния департамент на страната Финистер, съобщава euronews.
Във вторник (23 юни) Франция отбеляза най-горещия ден в историята на метеорологичните измервания. Националната метеорологична служба Météo-France отчете рекордните 44.3°C в Посос, докато други райони, за които беше обявен червен код за опасност, също бяха обхванати от безпрецедентни жеги.
Във Великобритания хората се подготвят за температури до 38°C, след като страната вече регистрира най-горещия юнски ден в историята си с отчетени 36.1°C. Стотици училища бяха затворени заради опасения, че учениците няма да бъдат в безопасност в прегрелите сгради.
В Испания се очаква температурите леко да се понижат – така необходима глътка въздух след 44-градусовите жеги, които във вторник изпепелиха южната област Андалусия. Въпреки това времето ще остане необичайно горещо.
Метеоролозите обаче предупреждават, че атмосферният „топлинен купол“, който в момента задушава Западна Европа, скоро ще се премести на изток – към държави, които са още по-слабо подготвени за подобни екстремни горещини.
Горещата вълна се измества към Централна и Източна Европа
Според последните прогнози на WFY24 през уикенда температурите ще достигнат 40°C в Будапеща и 39°C в Прага – с около 15°C над средните стойности за края на юни.
В Братислава също се очакват температури до 39°C – цели 17°C над обичайните за сезона. В Дунавската равнина в България термометрите могат да покажат до 41°C в неделя (28 юни).
Всички тези райони ще бъдат засегнати и от т.нар. тропически нощи, при които температурата не пада под 20°C в рамките на 24 часа.
Може ли Централна Европа да се справи с горещата вълна?
Горещата вълна в Западна Европа вече доведе до сериозни смущения и десетки смъртни случаи, въпреки че средиземноморските държави от години се подготвят за подобни екстремни явления.
Испания например вече разполага с една от най-големите мрежи от климатични убежища в света, които осигуряват на уязвимите хора място, където да се разхладят и да се хидратират.
Страната въведе и промени в правилата за работа на открито с цел по-добра защита на работещите, а традицията на следобедната сиеста също помага да се избегнат най-горещите часове на деня.
Във Франция Париж активно се бори с т.нар. ефект на градския топлинен остров – явление, при което градовете остават значително по-топли от околните селски райони. Това се постига чрез премахване на асфалт и бетон, които задържат топлината.
Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) от 2020 г. насам в Париж са засадени над 100 000 дървета, включително 40 000 само през зимата на 2023 г., което осигурява повече жизненоважна сянка за жителите.
Голяма част от Централна и Източна Европа обаче остава сериозно неподготвена за подобни екстремни температури, тъй като климатът в региона традиционно е по-хладен.
Историческите тухлени сгради в централноевропейските градове и бетонните панелни блокове от комунистическата епоха имат много висока топлинна инерция, но никога не са били проектирани така, че да се охлаждат през лятото“, казва пред Euronews Earth Йоана Вергини, основател на WFY24.
„При липсата на достатъчно засенчване, ограничената вентилация и отсъствието на охлаждащи системи те натрупват топлина през деня и я отдават в жилищата през цялата нощ. Най-тежко е положението в апартаментите на последните етажи, а именно тези панелни блокове многократно са определяни като едни от най-уязвимите жилища при екстремни горещини в региона.“
Климатизацията, която може буквално да спаси човешки живот по време на горещи вълни, също е много по-слабо разпространена в Централна Европа в сравнение със средиземноморските държави – дори спрямо страни като Франция, където броят на климатичните инсталации също не е особено висок.
За повечето домакинства в Централна Европа единственото спасение е да отворят прозорците през нощта – но именно тази възможност изчезва при подобни горещи вълни“, обяснява Вергини.
Тропическите нощи не позволяват на хората да се възстановят след залез слънце, тъй като организмът не успява да се охлади достатъчно.
„Горещите нощи сами по себе си са независим фактор за увеличаване на смъртността по време на европейските горещи вълни, наред с екстремните дневни температури, а последните изследвания сочат, че именно съчетанието на много горещи дни и нощи е най-опасно“, допълва тя.
Последиците от екстремните горещини
България, Унгария и Чехия са изправени пред риск от сериозно натоварване на болниците и спешните служби, които традиционно отчитат ръст на случаите при подобни температури.
Подобно на Великобритания, училищата и обществените институции без подходящи системи за охлаждане може да бъдат принудени временно да затворят или да променят работното си време.
Строителството, селскостопанският труд в Дунавската равнина и железопътният транспорт са секторите, които обикновено изпитват най-сериозни затруднения“, предупреждава Вергини.
„Горещините налагат ограничения на скоростта на влаковете и увеличават риска от деформации на железопътните релси заради високите температури, като няколко железопътни оператори в Централна Европа вече са въвели специални мерки по време на настоящата гореща вълна.“
Източник: Economic.bg
