Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отново постави в центъра на европейския икономически дневен ред въпроса как част от огромните спестявания на домакинствата да бъдат насочени към инвестиции в европейски компании. Тя защити в Париж на 27 август създаването на Съюз на спестяванията и инвестициите, който Брюксел представи официално през март 2025 г. и който тази година премина към конкретни законодателни преговори.
Европейските финансови министри поеха през юли единодушен политически ангажимент да търсят споразумение по пакета за интеграция и надзор на финансовите пазари до края на годината, но по редица въпроси позициите на държавите все още се разминават.
Зад инициативата стои проста, но мащабна сметка. В банкови депозити в ЕС се намират около 10 трилиона евро спестявания на домакинствата. Европейската комисия твърди, че финансовата система не успява да превърне достатъчно голяма част от този ресурс в инвестиции в компании, иновации и инфраструктура. Паралелно с това около 300 млрд. евро европейски спестявания годишно се насочват нетно към чуждестранни активи, като Съединените щати са основната дестинация през последните години.
Така Европа се оказва в необичайна ситуация да има огромен вътрешен ресурс, но да не разполага с достатъчно интегриран финансов пазар, който да го насочи към европейската икономика. В същото време европейските компании, особено бързо растящите технологични фирми, често търсят капитал извън континента.
Европа има спестявания, но няма силен единен капиталов пазар
Проблемът не е нов. Съюзът на спестяванията и инвестициите е наследник на дългогодишните усилия за изграждане на Съюз на капиталовите пазари. Последният беше създаден през 2015 г. с цел да намали зависимостта на европейските компании от банковото финансиране и да създаде по-интегрирана среда за инвестиции през границите.
Резултатът обаче остана скромен. През 2024 г. председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард посочи, че европейските спестявания не се превръщат достатъчно ефективно в инвестиции и че фрагментацията на капиталовите пазари продължава да бъде структурен проблем. Затова Комисията промени и самата рамка на проекта, като постави спестителя, а не само финансовата индустрия, в центъра на новата концепция.
Според икономическия доклад на Европейската комисия за 2026 г. от 2015-та насам средно над 300 млрд. евро годишно от европейските спестявания се насочват нетно към чуждестранни активи. През 2024 г. сумата е достигнала 437 млрд. евро. Основните инструменти са преки инвестиции, акции и облигации, а от 2020 г. САЩ са основната дестинация на тези потоци. Комисията изчислява, че между 2016 и 2024 г. ЕС е финансирал около 40% от външния дефицит на Съединените щати.
Това не означава, че европейците просто прехвърлят банковите си депозити в американски акции. Значителна част от средствата минава през финансови посредници, като инвестиционни фондове, пенсионни схеми, застрахователи и други институционални инвеститори. Но резултатът е един и същ: европейският излишък от спестявания финансира значителна част от инвестициите извън Европа.
Една от причините е, че американският пазар има сериозни предимства. Той е по-силен, по-ликвиден и предлага много по-голям избор от акции, облигации и рисков капитал. Европейската система остава по-силно зависима от банките, а националните регулации продължават да затрудняват трансграничните инвестиции.
Точно тук се намесва и проблемът с европейските компании. За стартираща или бързо разрастваща се фирма не е достатъчно да има добра технология. Тя се нуждае от капитал, за да увеличи производството, да наеме хора и да излезе на международните пазари. Ако този капитал липсва в Европа, компанията има стимул да го търси на по-силни пазари извън Европейския съюз.
Европейската комисия не твърди, че всички тези средства могат или трябва да бъдат върнати в Европа. Целта е да се промени съотношението между спестяванията, които остават в банковата система, и тези, които достигат до капиталовите пазари.
Според официалната стратегия на Комисията около 10 трилиона евро от спестяванията на домакинствата в ЕС се намират в банкови депозити. Ако структурата на европейските финансови активи се доближи до тази в САЩ, според оценка, включена в документа на Комисията, до 8 трилиона евро биха могли потенциално да бъдат пренасочени към пазарно базирани инвестиции, което би означавало поток от около 350 млрд. евро годишно. Това е оценка на потенциала, а не прогноза, че подобна сума действително ще бъде преместена.
Голямата сметка
Натискът за реформа идва и от размера на инвестиционната сметка на ЕС. В доклада си за конкурентоспособността бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги изчислява, че европейската икономика се нуждае от допълнителни 750–800 млрд. евро инвестиции годишно до 2030 година. Средствата трябва да подкрепят енергийния преход, цифровизацията, иновациите, транспорта и отбраната. Оценката съответства на приблизително 4.4–4.7% от БВП на Европейския съюз.
Тази сума обяснява защо Брюксел търси частния капитал. Държавните бюджети сами по себе си трудно могат да покрият инвестиционен дефицит от такъв мащаб. В края на първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг е 82.9% от БВП на ЕС и 88.9% в еврозоната.
По тази причина Съюзът на спестяванията и инвестициите е предвиден да бъде не е просто техническа реформа на финансовия сектор, а опит да се намери допълнителен източник на капитал, без европейските държави да поемат целия инвестиционен товар чрез нов публичен дълг. Най-трудният въпрос обаче остава интеграцията на самите капиталови пазари.
През май финансовите министри признаха, че всички държави подкрепят общите цели на законодателния пакет, но съществуват значителни различия за степента на централизация, обхвата и структурата на европейския надзор. Това показва защо превръщането на политическата идея в реален единен пазар е далеч по-трудно от обявяването ѝ.
Проблемът на Европа не е липсата на спестявания. Данните показват обратното – континентът е един от големите нетни доставчици на капитал за световната икономика. Проблемът е как този капитал да бъде инвестиран по-ефективно в европейски компании, без спестителите да бъдат принуждавани да поемат риск, който не желаят. Затова и спорът около Съюза на спестяванията и инвестициите не е дали гражданите трябва да бъдат лишени от парите си. Няма такова предложение. Въпросът е дали чрез данъчни стимули, по-добри инвестиционни продукти, пенсионни реформи и общи правила Брюксел може да промени поведението на инвеститорите, без да превръща частния капитал в инструмент на административна политика.
До края на годината трябва да стане ясно дали десетилетният проект за европейски капиталов пазар най-сетне ще премине от концепция към работеща система. Ако това се случи, Европа ще разполага с по-голям вътрешен източник за финансиране на компаниите си. Ако отново бъде блокиран от национални регулации и спорове за надзор, огромният европейски спестовен ресурс вероятно ще продължи да търси ликвидни пазари извън континента.
Източници: Официалната реч на Урсула фон дер Лайен от 27 август в Париж, „Файненшъл Таймс“, Ройтерс
Източник: Banker.bg
