Европейският съюз е на прага на един от най-тежките си бюджетни сблъсъци, след като Германия и още пет държави поискаха драстично орязване на предложения от Европейската комисия седемгодишен бюджет за периода 2028–2034 година. Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция настояват разходите да бъдат намалени с няколкостотин милиарда евро, въпреки че в същото време признават необходимостта Европа да инвестира повече в отбрана, конкурентоспособност, енергийна независимост, миграция и стратегически технологии.
В центъра на спора е проектът на комисията за многогодишна финансова рамка на стойност близо 2 трилиона евро. Германският канцлер Фридрих Мерц определи размера му като непосилен в момент, когато националните правителства провеждат болезнена бюджетна консолидация. Според него предложението предполага увеличение на разходите с до 60%, което не може да бъде оправдано при сегашните финансови ограничения.
„Бюджетът на ЕС трябва да остане поносим“, заяви Мерц и подчерта, че съкращенията трябва да засегнат всички области, а не само отделни политики.
Шестте „пестеливи“ страни са особено влиятелни в този спор, тъй като са сред държавите, които внасят повече в бюджета на ЕС, отколкото получават обратно под формата на европейско финансиране. Те представляват приблизително 40% от общия бюджет на съюза и искат следващата многогодишна финансова рамка да бъде не просто по-малка, но и структурно реформирана.
Тези страни излязоха със съвместна позиция през седмицата, в която се настоява всички разходни пера да участват в съкращенията. Наред с това те искат строги условия за върховенството на закона при отпускането на европейски средства и настояват институциите на ЕС да не увеличават административния си персонал.
Позицията на шестте държави идва в момент, когато председателят на Европейския съвет Антонио Коща обикаля европейските столици в опит да намери компромис за дългосрочния бюджет. Целта е споразумението по бюджета да бъде постигнато до края на годината, преди предстоящите избори в няколко държави, като например Франция, да направи политическите решения още по-трудни.
Проблемът е, че почти всички европейски правителства са съгласни с необходимостта от нови приоритети, но малцина са готови да кажат кои от старите трябва да бъдат жертвани.
Отбраната срещу земеделието и регионите
Един от най-сложните въпроси е как да се финансира новата европейска политика за сигурност, без да бъдат засегнати традиционните стълбове на бюджета – кохезионната политика и Общата селскостопанска политика.
Предложението на еврокомисията предвижда около 131 млрд. евро за отбрана и космическо пространство през 2028–2034 година. Това е приблизително пет пъти повече от сегашното равнище и показва колко сериозно Брюксел променя бюджетните си приоритети след началото на руската война в Украйна през 2022 година.
Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен защитава по-големия бюджет с аргумента, че Европа трябва да разполага с финансовите средства, необходими за намаляване на зависимостта си от външни сили. Става дума не само за военната сигурност, но и за достъпа до критични суровини, енергия, технологии и производствени мощности. Тя определи следващия бюджет като „финансовото оръжие“ на Европа за постигане на по-голяма независимост. По думите ѝ предложеното финансиране трябва да обхване цялата технологична верига – от научните изследвания и лабораториите до прототипите и масовото промишлено производство.
Само за Европейския фонд за конкурентоспособност и „Хоризонт Европа“ Комисията предвижда над 450 млрд. евро. Сред целите са стратегически индустрии, изкуствен интелект, енергетика, научни изследвания и технологии, които могат да намалят зависимостта на европейската икономика от САЩ и Китай.
Именно тук обаче се появява фундаменталният бюджетен конфликт. Ако средствата за отбрана, технологии и конкурентоспособност бъдат увеличени, откъде ще дойдат парите?
Германия и нейните съюзници отхвърлят идеята решението да бъде ново общо задлъжняване на Европейския съюз. Шестте държави заявяват, че новите съвместни заеми не са отговор на бюджетните предизвикателства.
Това е особено чувствителен въпрос за Германия, тъй като ЕС ще трябва да започне да изплаща от 2028 г. общия заем от 637 млрд. евро, договорен през 2020 г. за възстановяването след пандемията чрез инструмента „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU). Така новият бюджет ще трябва едновременно да финансира традиционните европейски политики, да плаща по стария общ дълг и да осигурява повече средства за отбрана и конкурентоспособност.
Берлин вижда решение в съкращаването на разходите в целия бюджет. Това предложение обаче срещна съпротивата на държавите, които разчитат в голяма степен на европейските фондове. Чешкият премиер Андрей Бабиш например определи предложените съкращения в кохезионната политика и селското стопанство като „неприемливи“. Прага подкрепя увеличаването на средствата за отбрана и технологии, но не и ако то се прави за сметка на регионите.
Подобна позиция изрази и словашкият премиер Роберт Фицо. Литовският президент Гитанас Науседа също предупреди, че новите предизвикателства пред Европа не трябва да бъдат финансирани чрез отслабване на политиката за сближаване и Общата селскостопанска политика. В същото време балтийските страни настояват за повече средства за отбрана, военна мобилност и критична инфраструктура.
Така се оформят два различни начина за разбиране на „стратегическите приоритети“ на ЕС. За Германия и останалите пестеливи държави стратегическото планиране означава преди всичко сигурност, конкурентоспособност и финансова дисциплина. За много държави от Централна и Източна Европа остават важни финансирането на регионите, инфраструктурата и селското стопанство.
Кой ще плати за новата европейска независимост?
Към спора за размера на бюджета се добавя още един въпрос – как той да бъде финансиран. Европейската комисия предлага нови „собствени ресурси“ на ЕС, сред които потенциални приходи от корпоративни плащания, въглеродни емисии и тютюневи изделия. Идеята е Брюксел да разполага с повече собствени приходи и да намали зависимостта си от директните вноски на националните бюджети.
Тези предложения обаче са сред най-спорните елементи на преговорите. Новите европейски налози изискват единодушното одобрение на 27-те държави, което означава, че всяка страна може да блокира сделката.
Антонио Коща разглежда новите приходи като важна част от възможния компромис. Логиката е проста – ако Европа иска да финансира повече общи политики, без националните правителства да увеличават значително директните си вноски, ЕС трябва да намери нови източници на приходи.
Проблемът е, че същите държави, които настояват за финансова дисциплина, не желаят и нови европейски данъци или общ дълг.
Отбраната допълнително усложнява сметката. Според Международния институт за стратегически изследвания заместването на част от американските военни способности в Европа може да изисква около 1 трилион долара допълнителни инвестиции. Новата цел на НАТО за постепенно увеличаване на инвестициите в сигурността също означава трайно по-високи национални разходи през следващото десетилетие.
Следователно проблемът вече не е само какъв да бъде европейският бюджет. Въпросът е как Европа ще плати за новата си геополитическа роля.
Досега Брюксел често използваше извънредни инструменти за финансиране на отбраната и сигурността. Европейският фонд за отбрана и схемата за заеми за съвместни покупки на въоръжение SAFE са примери за механизми извън традиционната бюджетна рамка. Сега обаче ЕС трябва да реши дали и доколко тези приоритети да бъдат превърнати в постоянна част от седемгодишния бюджет.
Това прави преговорите за бюджета много повече от обичайна битка за разпределение на европейски средства. Става дума за избор на икономически модел и за това каква Европа ще бъде финансирана през следващото десетилетие.
От едната страна е Фон дер Лайен, която твърди, че Европа не може да поема нови стратегически ангажименти, без да осигури необходимите средства. От другата е Германия, подкрепена от пет държави, която настоява, че новите приоритети трябва да бъдат финансирани чрез реформиране и съкращаване на старите разходи.
Окончателното решение ще изисква единодушието на всички 27 държави членки. А това означава, че битката за близо 2 трилиона евро тепърва започва.
Източник: Banker.bg
