В петък се навършват шест месеца, откакто САЩ и Израел започнаха „мащабни бойни операции“ в Иран, което предизвика ответни удари по цели в целия Персийски залив и постави началото на нова война в Близкия изток.
Конфликтът, за който първоначално се очакваше да продължи няколко седмици, достигна задънена улица, за която геополитически анализатори казват, че не се вижда изход. Но характерът на войната също се промени, като Белият дом насочи вниманието си към засилване на финансовия натиск върху Иран и неговите търговски партньори – стратегия, която президентът Доналд Тръмп нарече „икономически Ден Д“.
Посоката, в която ще се развие конфликтът, обаче остава изключително несигурна. Корабите, които се опитват да преминат през Ормузкия проток, продължават да бъдат атакувани, мирните преговори изглежда са се провалили, а остава и въпросът дали администрацията на Тръмп е готова да разшири планираните вторични санкции и спрямо Китай – един от най-големите търговски партньори на Иран.
Представител на Белия дом заяви пред CNBC, че САЩ вече „навлизат във финалната фаза“ на войната. От иранското правителство също е поискан коментар.
Пазарите свикват с войната
Цените на петрола остават волатилни на фона на продължаващата несигурност. Фючърсите върху суровия петрол сорт „Брент“ с най-близък падеж са поскъпнали с почти 20% от началото на войната – но в момента контрактите се търгуват на нива с около една трета под априлския им връх при 126.41 долара за барел.
Петролният пазар остава в състояние на бекурдейшън – явление, при което фючърсните контракти с незабавна или близка доставка се търгуват с премия спрямо тези с по-далечен падеж, което подсказва очаквания цените да се понижават с времето.
Пазарите на акции също до голяма степен пренебрегнаха потенциалните последици от конфликта, като глобалните борси отбелязват широкообхватно рали тази година, тъй като оптимизмът около корпоративните печалби надделя над опасенията за отражението на войната върху световната икономика.
Не се вижда пробив
С наближаването на шестия месец от началото на войната експерти по Близкия изток заявиха пред CNBC, че макар характерът на конфликта да изглежда променен, в близко бъдеще едва ли ще бъде постигнат пробив, който да доведе до неговия край.
Конфликтът е без изход, като очевидно нито една от страните не е готова нито да го ескалира, нито да направи отстъпки“, заяви Грегъри Брю, старши анализатор в Eurasia Group, специализиран в темите за Иран и енергетиката.
Брю посочи, че САЩ са се отказали от ескалация на ударите срещу Иран, очевидно възпрени от риска от сериозен ирански ответен удар и опасенията, че нов кръг на тежки сражения ще доведе до допълнително изчерпване на запасите от боеприпаси.
„Вместо това Тръмп избра подход от типа „изчакай и виж“, с надеждата икономическият натиск да принуди иранците да капитулират“, заяви той пред CNBC, но отбеляза, че пробив „не изглежда непосредствен“.
„Малко вероятно е това да проработи“, каза той за т.нар. „икономически Ден Д“ на Тръмп.
Иран демонстрира голяма устойчивост срещу икономическия натиск на САЩ и макар да е изправен пред най-тежката си икономическа криза от 80-те години насам“, добави Брю, „неговото ръководство е по-склонно да се противопостави и да ескалира, отколкото да отстъпи пред исканията на САЩ.“
Уил Тодман, старши сътрудник в Програмата за Близкия изток на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), също смята, че САЩ изглежда са преминали към нова стратегия.
„Обявяването на „Ден Д“ с въвеждането на вторични санкции срещу Иран беше най-ясният знак, че икономическата война вече е предпочитаната стратегия на администрацията на Тръмп“, каза той. „Има обаче малко доказателства, които сочат, че стратегия, съсредоточена върху икономическия натиск, ще принуди иранците да капитулират или да направят по-съществени отстъпки в преговорите.“
Иранската икономика е под натиск
Стивън А. Кук, старши сътрудник по въпросите на Близкия изток и Африка в Съвета по външни отношения, заяви, че САЩ вероятно ще отговорят с военна сила, ако бъдат атакувани американски кораби или военнослужещи, но добави, че иранското ръководство е готово да понесе сериозни трудности и да причини значителни страдания на собственото си население.
„Това предполага, че те няма да се откажат или да направят компромис толкова бързо“, каза той. „Не може да се каже колко дълго ще продължи това. Президентът смяташе, че войната ще продължи от четири до шест седмици. Той никога не е очаквал те да окажат ефективна съпротива. Иранците вече откриха силата на географското си положение и изглежда не желаят да се откажат от контрола и управлението на Ормузкия проток.“
Денис Рос, бивш американски дипломат, който е бил специален координатор за Близкия изток при президента Бил Клинтън, заяви пред CNBC, че засега изглежда ясно, че Тръмп не иска да възобновява пълномащабните военни операции.
Новият му подход е да затегне икономическата примка около иранците“, каза той.
Рос обаче отбеляза, че през годините иранският режим е „станал добър в намирането на заобиколни пътища и избягването на санкциите“.
„Но комбинацията от блокадата и потенциално по-строгото прилагане на санкциите ще окаже още по-голям натиск върху иранската икономика, която вече е в свободно падане“, заяви той. „Въпреки това настоящото иранско ръководство няма нищо против да налага трудности на собственото си население и смята, че може да издържи по-дълго от президента.“
Ако новият подход успее да засили значително натиска върху иранската икономика, добави той, има голяма вероятност Техеран да предприеме военна ескалация или да атакува възможностите на съседните държави да осъществяват износ.
В сряда Тръмп заяви пред „Ал Джазира“, че е готов да продължи войната срещу Иран толкова дълго, колкото е необходимо. Експертите обаче посочиха, че липсата на яснота относно целите на Вашингтон затруднява определянето на това какво всъщност би представлявало успешно изпълнение на мисията за Белия дом.
Как се измерва успехът във войната с Иран
„Администрацията на Тръмп все още не е определила как би изглеждала победата за Съединените щати, въпреки че е формулирала широкообхватни цели“, заяви Тодман от CSIS. „Те варират от прекратяване на ядрената програма на Иран и отваряне на Ормузкия проток до смяна на режима. Затова е невъзможно да се определи дали САЩ могат да спечелят или не.“
Той добави, че е много малко вероятно Иран да направи отстъпките, които президентът иска да види.
Те се чувстват по-уверени заради способността си да издържат шест месеца на война със Съединените щати и Израел, въпреки че разполагат с далеч по-ограничени военни способности.“
Майкъл О’Ханлън, директор на изследователската дейност в програмата за външна политика на Института „Брукингс“, заяви, че Тръмп е „допуснал сериозна грешка, като е влязъл във война с нереалистични очаквания за това какво ще изисква тя и колко дълго ще продължи“, след което се е спрял на „най-малко лошия вариант“.
„Независимо дали ще спечелим или загубим срещу Иран в смисъла на игра с нулева сума, трябва да се тревожим за три основни неща и да не изпускаме от поглед най-важното: намаляване, ограничаване или прекратяване на насилието, повторното отваряне на Ормузкия проток и дългосрочното ограничаване на ядрената програма на Иран“, добави О’Ханлън, който специализира в американската отбранителна стратегия, използването на военна сила и политиката за национална сигурност на САЩ.
Ако това се случи, основните ни стратегически цели ще бъдат постигнати – независимо дали ще можем да се похвалим, че сме „спечелили“ войната, или не.“
Източник: Economic.bg
