Повишаващата се доходност на облигациите ще ограничи икономическия растеж и ще възпрепятства пренасянето на високите разходи за енергия върху инфлацията, заяви председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард. „Макар растежът да се оказа устойчив, след последното ни заседание дългосрочните лихвени проценти отбелязаха значителен ръст, което ще забави растежа и ще ограничи пренасянето на разходите в по-голяма степен, отколкото предвиждахме в септемврийските си прогнози“, коментира Лагард в началото на седмицата.
Шефката на ЕЦБ отбелязва, че тазгодишният инфлационен скок все още не е довел до опасни вторични ефекти в еврозоната, поради което умерената реакция от страна на банкерите остава подходяща. Инфлацията в еврозоната вече надхвърли 3% и може да се доближи до 4% до края на годината – ниво, двойно по-високо от целевите 2% годишно на банката. Това подхранва пазарните очаквания, че през следващата година ще са необходими до четири допълнителни повишения на лихвените проценти, в допълнение към двете стъпки, предприети през лятото.
Лагард обаче изразява скептицизъм към някои от най-агресивните пазарни прогнози, посочвайки, че основният двигател на поскъпването са рязко увеличаващите се цени на петрола и природния газ, породени от конфликта между Съединените щати и Иран.
„Очакваме по-висока инфлация в бъдеще, но все още няма признаци тя да се е окопала трайно“, каза дамата по време на изслушване в комисия на Европейския парламент в Брюксел на 28 септември. И добави: „На този етап не виждаме доказателства цените на енергията да водят до повишаване на заплатите. Това означава, че макар шокът да е твърде значителен, за да бъде пренебрегнат, ние смятаме, че премерената реакция е подходяща за овладяване на инфлацията“.
Лагард признава, че рисковете са във възходяща инфлационна посока, като същевременно съществува и опасност правителствата да предоставят щедри субсидии, за да предпазят потребителите от по-високите разходи за енергия. Фискалната подкрепа вече е нараснала до около 0.1 процентни пункта от БВП на еврозоната, а мерките се оказват далеч по-малко временни или целенасочени, от очакванията, отбелязва председателката на ЕЦБ. И обръща внимание, че общият ефект от тези мерки ще окаже влияние от приблизително 0.1% върху инфлацията.
Проблемът е, че макар субсидиите да помагат за понижаване на инфлационния натиск в краткосрочен план, те често удължават присъствието му във времето и увеличават държавните разходи, което води до по-трайни проблеми.
Въпреки че Лагард не уточни какво точно има предвид под „премерена реакция“, икономистите смятат, че първите две повишения на лихвените проценти, извършени през интервал от три месеца (юни и септември), служат като добър ориентир. Поради това мнозинството от тях очакват ЕЦБ да се въздържи от действия на заседанието си на 29 октомври и да повиши лихвите едва през декември, когато ще бъдат представени новите прогнози.
Тези мнения на експертите бяха потвърдени на 28 септември, когато Лагард повтори по-ранното си послание, че лихвените проценти няма да се движат в синхрон с разходите за енергия. Що се отнася до икономиката, тя запазва оптимистична нагласа, изтъквайки, че преработвателната промишленост се представя стабилно, пазарът на труда остава устойчив, а инвестициите също би трябвало да подкрепят растежа.
Източник: Banker.bg
