Наградите за вярна служба продължават. Антон Славчев, дългогодишен силов играч в ръководството на КПКОНПИ и сочен за реалния човек зад антикорупционната комисия, получи нов „бонус“ от патрона си Делян Пеевски – ключов пост за своята житейска партньорка Зорница Атанасова Тодорова.
Тодорова, бивш кмет на столичния район Нови Искър, от години присъства активно в политическите и бизнес кръгове, където връзките често надделяват над морала. А връзките ѝ с Антон Славчев явно са били достатъчни, за да ѝ осигурят влиятелна нова роля – този път като нотариус.
През последните осем години, независимо кой формално оглавява КПКОНПИ, именно Славчев е смятан за човека, който контролира реалните процеси в комисията. А основната му мисия – според множество източници – е била да брани интересите на Пеевски и кръга около него. Публична тайна е, че именно чрез тази позиция семейството на Славчев е получавало обществени поръчки за милиони левове – чрез консултантски услуги, ангажименти в туризма и различни общински назначения.
Зорница Тодорова също не крие своите политически пристрастия – тя открито подкрепя проруските позиции и демонстрира симпатии към олигарси като Васил Божков. В качеството си на зам.-кмет по устройство на територията в район Нови Искър, назначена първоначално от кмета от БСП – Гьорев, тя играе централна роля в разпределянето на ресурси и проекти с европейско финансиране.
Именно в този период, и при следващия кмет инж. Валентин Котов, се случват редица съмнителни сделки със земи в апетитни райони край София – Локорско, Подгумер и Войнеговци. В момента по тези сделки текат съдебни спорове, след като се установи, че много от имотите имат по три различни собственика – факт, лесно проверим в кадастъра.
И ето че сега Тодорова е назначена за нотариус – символично и удобно назначение. Така семейното дуо затваря целия цикъл – от влияние и власт, през обществени средства, до официалното вписване на сделки и прехвърляне на собственост. Какъв по-удобен начин да легализираш натиск, зависимости и интереси, ако не чрез доверен нотариус в семейството?
Въпросът остава: докога институциите ще бъдат използвани като лична мрежа от услуги и зависимости? А обществото – само като безмълвен свидетел?
