Потребителските цени в Европа варират в изключително широки граници. Новите данни на Евростат показват в кои държави ежедневните стоки и услуги струват най-много и защо самото ценово равнище не е достатъчно, за да разберем реалния стандарт на живот.
Една и съща пазарна кошница може да струва почти четири пъти повече в зависимост от това в коя точка на Европа се намирате. Как обаче можем да сравним тези различия обективно? Отговорът се крие в индексите на ценовите равнища на Евростат. Те съпоставят цените на потребителските стоки и услуги във всяка държава със средната стойност за Европейския съюз.
Как работи индексът?
Ако приемем, че средната цена на една потребителска кошница в ЕС е 100 пункта (или 100 евро), индексът показва колко би струвала същата тази кошница в съответната страна. Показател над 100 означава, че животът там е по-скъп от средното за съюза, а под 100 – по-евтин.
За да бъде изследването максимално представително, Евростат изчислява тези индекси въз основа на средногодишните национални цени на повече от 2000 стоки и услуги.
Къде е най-скъпо и къде – най-евтино?
В рамките на ЕС контрастът е поразителен. Люксембург оглавява класацията на най-скъпите държави, докато Румъния е на дъното – потребителските цени в Люксембург са 2.5 пъти по-високи.
Когато към статистиката се добавят страните от ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия) и кандидатките за членство в ЕС, ножицата се разтваря още повече – до 3.7 пъти. В този случай Исландия се превръща в най-скъпата дестинация, а Северна Македония – в най-евтината.
Като цяло се наблюдава ясна тенденция: Западна и Северна Европа поддържат високи ценови нива, докато Централна и Източна Европа остават значително по-евтини.
Цени срещу доходи: Ключът е в покупателната способност
В Исландия цените са с 83.7% над средните за ЕС, а в Швейцария – с 81%.
Тези цифри винаги трябва да се разглеждат успоредно с доходите. За стандарта на живот е важна не просто цената, а какво можеш да си купиш с местната заплата – т.е. покупателната способност“, обяснява пред Euronews Business проф. Роберт Инклаар от Университета в Гронинген.
Швейцария например изглежда изключително скъпа, но швейцарските заплати са толкова високи, че реалната покупателна способност на местните жители е сред най-силните в Европа. Ако същото ценово равнище се комбинира с много по-ниски доходи, картината би била коренно различна.
Сред най-скъпите държави на континента се нареждат още:
- Дания (+40.2% над средното за ЕС)
- Ирландия (+39.6%)
- Норвегия (+38.4%)
- Швеция (+28.4%) и Финландия (+26.1%) ги следват плътно.
На практика за пазарна кошница, която в ЕС струва средно 100 евро, в Нидерландия потребителят плаща 120.4 евро, в Австрия – 119 евро, а в Белгия – 118.1 евро.
Как изглеждат най-големите икономики?
Сред четирите водещи икономики в ЕС Германия е най-скъпата с цени от 9.1% над средното европейско равнище. В Испания те са с 8,9% под средното, което означава, че за едни и същи стоки в Германия ще платите с около 18 евро повече, отколкото в Испания. Франция (106.4 пункта) остава малко над средното за ЕС, а Италия (98 пункта) – малко под него.
В другия край на скалата – Югоизточна Европа – цените са осезаемо по-ниски. В Северна Македония същата кошница от 100 евро би струвала едва 49.7 евро. В Турция тя е 52.2 евро, в Босна и Херцеговина – 55.7 евро, в Румъния – 58.9 евро, а в България – точно 60 евро. Тези пет държави са с поне 40% по-евтини от средното за ЕС.
По-ниски нива (поне с 25% под средното за съюза) поддържат още Черна гора (61), Сърбия (62.5), Албания (65.7), Полша (71.1) и Унгария (71.6). Хърватия (76.3), Словакия (81.4), Чехия (82) и Гърция (84) също са в по-евтината половина на таблицата.
Основната причина за ценовите различия в Европа са нивата на заплащане, а заплатите от своя страна са обвързани с производителността на труда“, посочва проф. Инклаар.
Там, където служителите са по-продуктивни, те печелят повече. По-високите възнаграждения рефлектират директно върху цената на всичко, което се произвежда и консумира на местно ниво – услуги в ресторанти, фризьорски салони, зъболекарски услуги, наеми или такси за детски градини. Тези услуги не могат да бъдат внесени, затова цената им следва изцяло местните разходи за труд.
Професорът подчертава, че това правило важи и за физическите стоки на пазара. Дори продуктите в супермаркета или дрехите в мола съдържат сериозен местен компонент: логистика, заплати на персонала в магазина и наем на търговските площи.
Разбира се, заплатите не са единственият фактор. Разстоянието за доставка, дистрибуцията, регулациите и границите също оскъпяват продуктите, поради което идентични стоки не се продават на еднакви цени навсякъде. Разликите в ставките на ДДС и потребителските данъци допълнително усложняват уравнението.
Според проф. Райнер Маурер (преподавател в Университета в Пфорцхайм) ценовите нива в Еврозоната показват ясна и права зависимост от БВП на глава от населението.
Накратко: най-скъпите страни в Европа обикновено са и най-богатите. Високите цени вървят ръка за ръка с високите доходи, затова икономистите са категорични – ценовите нива винаги трябва да се пречупват през покупателната способност на местното население.
Източник: Economic.bg
