Историята обикновено идва при нас като учебник, но често има човешко лице, глас, страх, мечта, загуба или избор. Понякога е в образа на политик, превърнал се от телевизионна звезда във военновременен лидер. Друг път е скрита в съдбата на изчезнал пилот, в бетонните фасади на една отминала архитектурна епоха, в картините, които една диктатура се опитва да унищожи, или високо в планината, където човешката амбиция се сблъсква с границите на възможното.
Още: 40-ото издание на „Киномания“: Празник на киното със световни шедьоври и специални събития
Точно такива истории донесе деветото издание на Международния фестивал за историческо документално кино DOCK 2026, който от 17 до 22 септември превърна Бургас в място за среща между киното и паметта. В продължение на шест дни залите на Културния дом НХК събраха публика, режисьори, продуценти, историци и гости около филми от България и света. А новите акценти на фестивала – първият конкурс за късометражно историческо документално кино и първата Награда на публиката, дадоха още два повода за разговор.
Финалът дойде на 22 септември с пет отличия, всяко от които разказва различна версия на това как киното може да върне историята към живот.
Отличените филми
Голямата награда на DOCK 2026 беше присъдена на документалната лента „Зеленски“ на режисьорите Ив Жолан и Лиза Вапне. Филмът проследява пътя на Володимир Зеленски – от детството и кариерата в шоубизнеса до ролята на украински президент във време на война. При връчването на наградата председателят на журито Боя Харизанова определи филма като разказ с дълбок анализ на личната съдба и трансформацията на една от ключовите фигури в съвременната история. От Париж Лиза Вапне благодари на фестивала и публиката, като подчерта парадокса в историята на своя герой – история, която би могла да бъде комедия за сбъдването на мечтите, но се е превърнала в трагедия заради войната.
И може би именно тук е силата на документалното кино – да покаже историческата фигура не само като име от новинарските емисии, а като човек, чийто живот се оказва въвлечен в събития, далеч по-големи от него.
Фотокредит: Антоний Христов § Петър Харизанов
Наградата на Община Бургас получи филмът „Мистерията на Звездната ескадрила“ на режисьора Ян Боровец, който я прие лично. Лентата отвежда зрителя към малко известни епизоди от историята на авиацията – секретни летателни ескадрили, изчезнали самолети и необикновени пилоти, чиито истории са били скривани зад държавна или военна тайна. Това е онзи тип документално кино, в което историческото разследване има почти детективска структура. Въпросът не е само „какво се е случило“, а и „защо толкова дълго не сме знаели за него“. Призът бе връчен от заместник-кмета по култура и вероизповедания Диана Саватева, която отбеляза, че фестивалът DOCK е бургаска марка.
Още: ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест 15 се завръща с богата програма от атрактивни циркови спектакли, безплатни концерти, работилници и специални събития
Новото лице на DOCK тази година беше конкурсът за късометражно историческо документално кино. Неговият първи победител е „Брутализъм“ на Милош Якович и Хосеин Фани. Филмът проследява възникването на брутализма след Втората световна война и любопитните му връзки с противоположни политически и обществени идеологии. Архитектурата тук не е просто фон. Тя се превръща в свидетел на времето – в бетон, форма и пространство се оказват закодирани представите за бъдещето на цели общества. Именно тази способност да разказва история през нещо привидно безмълвно – сградите, носи на „Брутализъм“ отличието в първия късометражен конкурс на DOCK.
Фотокредит: Антоний Христов § Петър Харизанов
Наградата на историците отиде при „Най-големият страх на Хитлер“ на италианската режисьорка Симона Риси. Филмът се връща към обсебеността на нацисткия режим от модерното изкуство и към опита му да конфискува, оскверни и унищожи произведения, обявени за „дегенеративни“. През 1937 г. в Мюнхен е организирана изложба, която цели да осмее и заклейми творбите на художници като Пикасо, Шагал, Кандински, Клее и Мунк. Но зад историята на картините стои много по-страшен въпрос: какво се случва, когато властта реши не само как хората трябва да живеят, а и какво имат право да виждат, харесват и създават? Точно тази връзка между изкуството, идеологията и властта прави филма важен не само като исторически разказ, но и като предупреждение за начина, по който една диктатура се опитва да контролира самото въображение.
Още: Бавария идва в София за 15 фестивални дни в сърцето на Борисовата градина
И ако останалите отличия са избор на жури или институции, петата награда има друг характер. Първата в историята на DOCK Награда на публиката беше присъдена на българския документален филм „Жестокият път“ на режисьора Деян Барарев. Филмът се връща четири десетилетия назад – към българската експедиция до Еверест през 1984 г. Той разказва за едно от най-драматичните български планинарски начинания и връща към живота събитие, което постепенно се превръща от личен спомен в национална памет. Тази награда има особен смисъл. Тя не идва от експертна оценка, а от реакцията на хората, седнали в тъмната зала. От онзи невидим момент, в който зрителят решава, че историята на екрана вече е станала и негова.
Освен паричната награда тази година филмите лауреати на журито получиха и специален фестивален плакет с логото на DOCK, създаден от художника Андрей Янев, директор на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“.
DOCK 2026 показа, че историческото кино може да бъде всичко друго, но не и музейно. То може да говори за голямата политика и за малкия човек, за войната и изкуството, за архитектурата и паметта, за героизма и страха.
Фотокредит: Антоний Христов § Петър Харизанов
Съпътстващата програма тази година беше посветена на 80 години от края на Третото българско царство, а фестивалът разшири традиционната си територия и с новата късометражна конкурсна програма и Наградата на публиката. Но най-важното не се случи непременно на сцената при връчването на наградите. Случи се в залите. Въпросите след прожекциите. В разговорите между зрители и автори. В моментите, когато някой остава да обсъди видяното. В тишината след филм, който не позволява да станеш веднага и да продължиш към следващото ежедневие. Затова и финалът на деветото издание не изглежда като край. По-скоро като пауза. DOCK 2026 приключи, но историите, които преминаха през Бургас в тези шест дни, останаха – някои като знания, други като въпроси, а трети като онези кадри, които продължават да се връщат в съзнанието дълго след финалните надписи.
Историята не мълчи. Трябва само някой да има смелостта да я разкаже. А някой друг – да седне в тъмната зала и да я чуе.
По повод финала на фестивала Боя Харизанова, председател на авторитетното жури, сподели своите впечатления от форума: „Изключително съм щастлива, че бях председател на журито на Международния фестивал за историческо документално кино DOCK 2026 в Бургас. Изказвам дълбока благодарност на организаторите – на проф. Петър Стоянович, Димитър Стоянович, Елени Декидис и на целия екип, че имахме възможността да изгледаме една невероятна селекция от филми – сред най-добрите в световен мащаб в момента. Фестивалът премина изключително успешно, давайки ни възможност за ценни професионални контакти, обсъждане на нови идеи и пълноценно общуване с колеги от чужбина. Това бе отлично организирано събитие, което освен богата кинопрограма, предложи и прекрасни възможности за опознаване на забележителностите на Бургас.“
Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Община Бургас и Национален филмов център.
Източник: Актуално
